Знанието определя поведението да е такова, че да продължи любовта.

Определено не съм съгласен. Имах приятел. Много знаеше. Старши научен сътрудник. Още като студенти, спомням си, имаше всестранни интереси. Четеше много и знаеше много. Но, оказа се глупав. В отношенията си с хората, правеше основни грешки. Срещнах го пак след близо 30 години отсъствие. Знаеше още повече от преди, но беше на дъното на обществото. От глупост загуби и работата си. Та, от близо 40 години опит (първите 20 години не ги броя), деля хората на четири основни групи.
1) Учени и умни
2)Прости, но умни
3)Учени, но глупави
4) Прости и глупави

Съгласен съм с мнението ти изразено по-долу, което съвпада с моето първо мнение, но казано с различни думи. Отсрещната страна те прави да обичаш или мразиш. От твоя страна, ти правиш отсрещната страна да те обича или мрази. С думите, които казваш. С отговорите, които даваш. С постъпките си. За да възбуждаш обич към себе си, (от първите две групи хора) трябва да си най-малкото умен, бързо да преценяваш всеки отделен случай и да постъпиш правилно, според случая.
При третата и четвърта група хора (с други думи, където глупост е замесена) нещата са непредвидими и съответно не заслужаващи внимание. За човек няма нищо по-лошо от това да е глупав или да си има работа с глупави хора.
Това е в общи приказки. Детайлите са неизброими, като ходовете на шах. Не можеш предварително да ги изброиш, защото не знаеш кой детайл кога ще ползваш и дали изобщо ще му дойде времето.