4eНе, добър въпрос - браво.


Умения - за да обичаме ........ въпросът е след като започнем да обичаме - в състояние ли сме да запазим обичта си - да я съхраним, да я контролираме, да не я унищожим сами ?

Какво съм наблюдавала на практика.

Проявяваш любов - започвайки да даваш от себе си, даваш, даваш .... даваш - правиш всичко възможно да спечели човека .... печелиш го и какво ? .... продължаваш да даваш... от себе си.
И смяташ, че това е благородно, че това е начин на любов...

МИТ № 1 - давайки значи обичаш и не получавайки любов - значи си благороден, значи си хуманен или там както човек се е настроил да мисли за себе си.
Това е пълна заблуда. Защото давайки в един момент се чувстваш измамен, неудовлетворен, незадоволен и най-лошото НЕОБИЧАН. Много хора се заблуждават, че обичта е безрезервно отдаване - не това не е така. Обичан е истински и обича истински, човекът който е намерил начин да дава толкова, колкото е получил. Защото давайки той не осъзнава, че подтиска другия, който започва да се чувства все по-зависим приемайки жестовете на любов и все по-виновен, че е получил нещо без да го е заслужил или без да е успял да се отблагодари - понякога даващия блокира изявата на другия за благодарност. Така се насажда ВИНА.

МИТ № 2 - Да обичаш безрезервно и да даваш е достатъчно. Не е достатъчно. Защо ? Първо защото рискувате да загубите идентичността си. Трябва да умееш да обичаш - да водиш играта - да има опозиция, да има оспорване, да има предизвикателство - става въпрос за отстояването на собствените позиции и намирането на разбиране в ответната страна, МОЖЕНЕТО да правиш КОМПРОМИСИ, да се отдръпваш когато е нужно и да се връщаш удвоявайки чувствата. Някои разбират обичта като се поставят в пълно подчинение на другия, други разбират обичта, като получат такова подчинение - това е залагане на бомба със закъснител, ако някой реши в името на любовта да прави жертви.

МИТ № 3 - Любовта изисква да се жертваме. Пожертваме ли в името на любовта веднъж собствения си интерес, после втори път - после трети ..... любовта си отива от другия.

МИТ № 4 - Да разбираш другия - не е достатъчно. Трябва и ти да бъдеш разбран за да има любов ... иначе с времето започваш да се чувстваш като говорещ със стената отсреща. Виждаш я, можеш да я пипнеш, но тя вижда ли те? И така.... любовта си отива... рано или късно.

има още митове, които в момента ми е трудно да се сетя, но може би ще ми ги подскажете с вашите мнения.

ПРАВИЛО № 1 - УСЕЩАНЕТО - За да обичаш истински - трябва да бъдеш обичан. За да дадеш, трябва да получиш точно толкова колкото желаеш - без да правиш компромис със себе си.

ПРАВИЛО № 2 - СЪМНЕНИЕТО - За да обичаш истински - не трябва да подлагаш на съмнение другия. Съмнението поражда вина, вината поражда в другия невъзможност да прояви любовта си .... това поражда уталожаване на чувствата, защото е изгубено доверието.

ПРАВИЛО № 3 - Никога не задавайте въпроса "Ти обичаш ли ме" - това е форма на проява на съмнение... колкото по-често питате, толкова по силно е обвинението от ваша страна. Другия е с усещането, че не му вярвате.

ПРАВИЛО № 4 - ВЯРА - показвайте доверието в партньора си - много хора не знаят как да правят това. Забелязала съм, че хората без самочувствие са склонни да нямат доверие в партньора си - в един момент подсъзнателно партьора ще започне да ви подценява, оттам ще предизвикате неговото съжаление и накрая ще се чувствате обичан от съжаление, което също е горчив хап.

ПРАВИЛО № 5 - СТРАХЪТ - той също разрушава всичко. Но онзи, който го задържи в себе си и не го сподели с другия рискува да унищожи чувствата си, защото страхът поражда ревността, а ревността е висша форма на недоверие. Прикрития и несподелен страх поражда скрито недоволство към другия, недоволството поражда яд, ядът поражда злоба..... Дискутирайте при всяко породено такова чувство - дори се карайте - скандала е полезен, когато се стига до консенсус, стига това да не е леглото...

Може да пропусна нещо и тук, но все пак съм на работа.

ОБОБЩЕНИЕ : Обич успяват да дадат и да получат онези от нас, които имат САМОЧУВСТВИЕ, които знаят, че да дадеш означава да получиш.... че да разбираш другия, означава да си разбран от него, онези които могат да се ДОВЕРЯВАТ и да пазят доверието и онези, които знаят УВАЖАВАТ чувствата си и чувствата на другия. При обичта, нещата никога не стоят едностранно - те са двупосочни! Обичта е като синхронното плуване .... за да я има. Тя е и свобода на действие от двете страни. Тя е и освобождаване от страховете, тя е истинска, когато те окриля с желание за живот, за действие, за изява на всичко заложено в нас .... Не тази любов, дето те завръзва пред телефона и стоиш чиннопоклонно в очакване на позвъняването от страх, че ще получиш куп обвинения, ако те няма там. Дано имам време днес, да ви напиша за един отчайващ случай в моята практика, на който се натъкнах. Не можах да помогна, защото имаше пристрастие от едната страна.


Привет на пишещото кралско войнство тук