Хората са си просто хора. Искаш ли обяснение?

Да правиш добро... зависи много от това, как то4но го правиш, какви са целите ти. Дали всъщност нямаш някакви вътрешни подбуд да направиш това добро.
Значи... много е трудно да правиш добро БЕЗКОРИСТНО.
Под користност не разбирам само материални облаги, но и такива нематериални блага като удовлетворение, необходимост.
На всичкото отгоре никога не можеш да бъдеш сигурен дали си помогнал, или си навредил... особено ако става въпрос за психи4еска помощ.
Ако направиш добро, отсрешната страна се чувства задължена да го върне, дори и да я убеждаваш в безкористността си. Оттук се стига до чувството за несигурност, недоволство, отблъскване.
Помощта, която си оказал, показва, че ти си по-силният за момента и ситуацията... другият е слаб. А това е нетърпимо. Съзнателно може човекът да ти е благодарен; подсъзнателно ще те отрича. Защото никой не обича да се почувства слаб.
А проявата на съзнателна неблагодарност - това вече си е жива простащина.

объркана:

Aledar~