Привет ЧеНе,

Силно съм засегнат, че изучаваш арабските и източните пазари, а българския - не;) За мен логиката му е много интересна. Пускам ти нещо, прочетено в клуб политика:

"
Ставам в девет без петнайсет, понеже бизнесмените ме чакат за девет. Вързвам си обувките в асансьора, отсега знам, че съм забравил проспектите, майната им, ще ги разпратя утре. Подкарвам като бесен десетгодишната Хонда, но на светофара виждам отдавнашна приятелка, която не съм срещал от месеци. И тя бърза за работа, трябвало да е там още в осем, затова се навивам първо нея да закарам. Обаче приказката така се задълбочава, че ще има да ни чакат.

Часът е пет сутринта, японецът вече е седнал на коленете си да медитира, да се съсредоточи върху днешните задачи, върху производителността и качеството, върху уважението, което дължи на началниците си и на императорското семейство, носител на Слънцето върху знамето им. В шест вече е излапал обеднения ориз, в който не е останало нищо, което пряко или косвено да застрашава здравето му и се е набутал в най-голямото задръстване в света, за да се добере до работата си с чисто новата си Хонда. В осем прекланя глава, провиква се няколко пъти в съгласие с фирмената политика и само за двадесет и пет часа (средно статистически) изработва още една чисто нова Хонда. В девет вечерта отново е у дома си, гълта безвредната си вечеря, изглежда новините и пада в безсъзнание в кревата си, твърд като мозайка на стълбище у нас. Ако му трябват деца, ще си вземе седемдневния годишен отпуск.

Германецът се е трудил здраво половин година, за да купи изработената от японеца Хонда за петдесет хиляди марки. Трепе се в нея пет години, за да отива да бачка. По-бедният германец я купува от него и се трепе още пет години, за да отива да бачка. Накрая пристигам аз, цената е паднала на хиляда марки, купувам скапаната Хонда, за да закарам гаджето на вилата...

В два, след дълго чакане, най-сетне сме се събрали българските бизнесмени, последният запъхтян пристига много разрошен и все още трезвен, кой знае какво е правил, мръсникът, всички му завиждаме.

За какво работят толкова много тия японци и германци? За моите хиляда марки ли?
"