Стандартът, не е начин на живот, а нещо по-сериозно - начин на мислене... той е "доброто поведение", "добрият тон" в общуването...т.е. възпитание. Да възпиташ мисленето си стандартно…това е целта на обществото … за това има и правила, как точно се прави...как не се прави...
В обществото се "налага" да си "възпитан", не бива да сядаш на тротоара с изпружени крака, защото пречиш на минаващите коли, не е добре и да си тананикаш в кафенето "Нека шоуто продължава" (Фреди), защото на съседната маса две кипри безработни домакини почти хлипат "ех що все на мен така ми се случва - това ми е втория - и на мен така..." и състрадателно се успокояват една друга. Е ако си възпитан, как да си тананикаш...а как ти се иска, ама не може брат - ти си възпитан. Те почти реват жените…
Или пък как да отидеш при някой барман в някое кафене на улицата и му кажеш.."абе пич, кво ще кажеш да ми забъркаш един айрян", той веднага ще те попита…доста объркан "има ли ня`къв проблем?" а ти "не бе пич- просто съм жаден и обичам айрян"….ама не - оставаш на масата и чакаш недоспалата студентка да се появи да ти вметне кисело- "кво да бъде"…"ами …чаша минерална вода, кафе, и…това е". Да това е ….щото си възпитан… няма как. Ок, няма и айрян!
Отиваш на работа и си мислиш "ето днес ще кажа на шефа- шефе тая няма да стане, пак си осрал нещата", да ама не.… "да..да…. разбирам... ами ще опитам… да… ще гледам да оправя нещата…. добре… ами да на ясно съм…." Видя ли …видя ли какво стана… щото си възпитан…
Да, това са все "стандартни" случки нали… със "стандартно" поведение… защото се събуждаме със страх, а не с усмивка…събуждаме се напрегнати…и очакващи….. "Очакващи" това е ключът ….
Винаги да очакваш…да се стремиш…да искаш…. Това те прави напрегнат, зависим…покорен…стандартен…възпитан… Защото страхът.. страхът да останеш сам и без нищо… ех той е голям….той те е възпитал…и те е вкарал в "стандарта"….
Възпитанието е лъжа….огромна лъжа….Да лъжеш себе си…докато си повярваш….или…