Дали и другите забелязваха промените, които Той виждаше днес? Дали и те осъзнаваха, че светът ни се променя всеки ден чрез нашите мисли? Но не ставаше въпрос само за промяна на мирогледа, но и на предмети, сгради, дървета, хора. Може би те забелязваха промените, но убеждаваха самите себе си, че тази промяна е била такава и вчера и винаги. Защото обяснение нямаше. Или пък всеки виждаше промяната по различен начин или дори не я виждаше. Как да обясниш на някой, че днес в гората отсреща има едно дърво повече, та нали той ще те сметне за луд. Луд, може би наистина съм такъв, но за другите, а не за себе си. Луд, защото виждам неща, които никой или може би малцина виждат. Малцина луди. Ние сме различни, а за другите луди, защото различието винаги се е смятало за нещо лошо. Но нима те не виждат разнообразието в природата. То нещо лошо ли е? Но, не, нека те си спазват своето определение и измислят безсмислени науки, дрехи, технологии и загубват себе си малко по-малко в тази празнота, а аз ще тръгна отново на път. Допи си бирата и стана. Днес светът му беше изпълнен с надежда. Днес за него всичко имаше смисъл, но за другите той беше просто още един ден. Мамка му и слънце си помисли някой, как само пече. Той сложи дежурната си усмивка и продължи по пътя си. За пръв път се гордееше, че е неразбран.