малко литература и от мен ;-)) Днес хората до 14 години нямат ценностна система, докато до преди десет години са имали. Система -съвкупност от компоненти, има ред, последователност и йерархия. По естество и качество ЦС са различни ЦС - наличие на качества, възможности, стремежи, мечти и кумири. ЦС се заражда във всеки един индивид като осъзнае собствения си Аз. ЦС започва да се формира чрез поддържане и идеологизиране. Детето започва да се формира (поведението си) чрез възпитание. Първите му кумири са т.нар. медийни образи, поради липсата на родителите му, които отсъстват. Кумирите помагат за осъществяването на ЦС и са проводник за достигането на мечтите и идеите, които човек има. Той имплицитно се стреми да ги достигне. Шопенхауър - Избирайте кумирите на своите деца и на вас самите! Човек има нужда от кумир докато не стане личност, Кумирите могат да се носят в съзнанието, това е т.нар. тип - огледалният кумитен образ. Кумир може да бъде и Свръх кумирът, който кореспондира със Свръх Аз-а - Бог - Божественото начало. Кумир може и да са хора от нашто обкръжение, не само положителни, но и отрицателни образи. Кумир е това, което човек иска да бъде, а не е. Идолите и кумирите са корективът, върху който се изгражда ЦС. ЦС има степени и градация. ЦС притежава всеки и сам си я избира. ЦС трябва да създаде усет у всеки от нас за своя идол - кумир. Хората под 27 - 28г. Се сближават като приятели и са кумири един на друг. В по-висока фаза кумирите стават по-стойностни и по-фиксирани. Житейският път и жизненият опит определят кумирите. Колкото по-бързо се отърси човек от елементарните комплекси, толкова по-бързо ще си формира правилна ценностна система. 1.Трябва да фокусираме вниманието върху собствените качества и способности; 2.Когато искаме да притежаваме нещо, трябва да помислим как да го получим, а не да се тюхкаме и завиждаме. Да си отговорим на въпросите Какво? Къде? Колко? и Как? Най-страшни са емоционалните и духовните комплекси, а не физическите. Фатално е, когато човек разбере, че е неосъществен, нехаресван, неразбиран. На бедните духом хора ЦС е изтеглена към по-лесно достижимите - материалните неща, а не кчм интелект, езици, музика, способности. ЦС е свързана с мотивационната система. “Човек е голям колкото са големи мечтите му” - Екзюпери Ц.С. в човешкия живот търпи промени и еволюция, които могат да бъдат както в позитивен план, така и в негативен. Ако Ц.С. е продиктувана от външно въздействие, то тя може да се промени за кратко време и много цялостно. Ц.С. оформя сателитна връзка със социума. 50% от човек е глина, която моделират другите (значимите). Най-добре е индивидът да се оформя първо чрез отхвърляне на негативите (поправимите). Кумирите се делят на няколко вида: 1.Семейни “Не трябва да се срамуваме от семейството си, а да се разграничаваме” - Д. Карнеги Трябва да се разграничаваме от хората, на които на можем / не искаме да подражаваме. 2.Най-близкото ни обкръжение - пр. приятелка - Кант - “еднополови идоли” 3.Разнополов кумир - който по-късно да се оформи като “тип” - когато се материализира. Типът е статичен консулидиран кумир, който е вграден и интегриран в ценностната система. Ц.С. се различава от останалите системи с резистентност и възприемчивост. Психологическа алергия - “антикумир” - Кант - изпитваш отвръщение от антитиповете си. Психологическите резистенции с течение на времето се увеличават. Те са свързани не само с кумири, но и с дейности, музика, интереси и т.н. Ц.С. е свързана с образа, който бихме искали да сме, да създаваме и притежаваме. Когато жената търси кумир в другия пол, тя открива нещо от себе си - духовни и емоционални еднаквости се инпонират. Всеки иска да запазаи до себе си поне част от своя кумир. Жената се стреми да роди кумира си, а мъжът си мечтае, детето му да бъде това, което не е намерил, а в последствие си внушава, че е. Кумирът е психологически навигатор и компас на човека, той определя посоката, която ще поеме. ....................................................................... дано не е много сухо ...... що се отнася до еднаквостта в ЦС, то не значили и всики ние да сме еднакви ...... къде отива уникалността ни тогава ...... е все пак може да помечтаем ;-)))