Здравей Надя,

Пиша ти тук, защото може да е полезно и за други.
Отдавна не влизам в Психология и не чета неща на тази тема. Това е част от лечението. За да се пребори напълно с проблема депресия и паническо разстройство, човек трябва да се откъсне от нещата, които го фокусират в тази посока.

Откакто спрях ривотрила, не съм се докосвал до него, макар че в служебната ми чанта все още има няколко хапчета. В началото ги носех със себе си да ми пазят страх, да знам, че в краен случай мога да ги взема. Но само в КРАЕН СЛУЧАЙ. Такъв не се появи, защото винаги си казвах „Изтрай още малко и ако започнеш да умираш ще вземеш хапчето”. При мен ПР беше съпроводено с клаустрофобия. В началото на миналата година ми се наложи да пътувам в чужбина. В рамките на два дни летях 8 часа със самолет и познай, падна ми се хотел с неотваряеми прозорци. Никакъв проблем. Просто се отпуснах и си казах: „Каквото ще става да става, от това не мога нито да умра, нито да полудея (основните страхове при ПР). Преживявал съм го, сега съм добре, значи мога да го преживея отново. Няма страшно. В най лошия случай ще направя малко цирк на хората около мен, но пък те ще ми помогнат, ако припадна или нещо такова”
От година и половина се чувствам много добре. Нямам никакви симптоми на депресия, напротив, леко и ведро ми е и дори сериозните проблеми, като например реалната възможност да загубя работата си не ме притесняват сериозно. Не съм откачил, просто разбрах, че освен смъртта или осакатяването, нищо друго не е фатално и човек винаги може да намери изход.

Депресията се основава на това как конкретния човек възприема нещата от живота. Едно и също нещо за един може да е катастрофа и лично наказание, за друг съдба, с която се примирява, за трети просто – живот. Важно е човек да се научи да отсява проблемите, да ги осъзнава обективно, задавайки си въпроса „И какво от това?”. Всеки проблем трябва да се разглежда в конкретните му измерения и реалното му отражение върху нас. Големите проблеми, трябва да се разбиват на малки части, които също да се анализират обективно поотделно. Образно казано трябва да се излезе от големия облак на емоцията, който ни забулва, пречи ни да видим реалността на проблема и да вземем решение. Липсата на видим изход е най страшното. Ако успеем да конкретизираме проблема и го разбием на решими проблемчета, той престава да бъде страшен Един пример. Очаквате да загубите работата си и това ви хвърля в паника. Да, наистина е страшно, но ... Сложете емоцията страх до себе си на масата, вземете едно листче и напишете всички проблеми, които според вас ще произтекат от облака „загуба на работа”. Разбийте ги на дребно. Отделете важните, забравете маловажните. Например:
1. Няма да мога да отида на мечтаната екскурзия в чужбина. Важно ли е това? Обективно не. С него светът не се свършва. Възможността не изчезва за винаги. Има време. Забравяме за този проблем и преставаме да го въртим в главата си, защото той ни предизвиква само безсмислено страдание.
2. Няма да мога да си платя парното и тока. Мога ли да намаля консумацията, да ходя зимата с дебел пуловер в къщи, а не по тениска. Колко всъщност харча за парно и ток? Какъв е минималния доход, който ми е необходим за да живея скромно? Кои са възможните места, на които мога да получа такъв доход? Кой може да ми даде заем, ако съвсем закъсам?

Това не е панацея, защото има наистина трудни проблеми, но помага.

Нещото, което аз разбрах. И психотерапията и лекарствата са патерици. Лечението е в нашите мозъци, защото проблемът е там.

По отношение на ПР по-горе съм писал как се преборвах с атаките в началото – броене, пресмятане. Целта е да отвлечеш вниманието си от симптомите на ПР в момента.
ПР е лавина. Започва с гореща вълна, учестяване на дишането, ускоряване или загуба ритъм на пулса, страх. Ако човек се взре в тези симптоми, ослушва се за сърцето си, започне да диша с отворена уста на големи глътки, усеща как сърцето започва да бие още по-лудо, въздухът не стига колкото и дълбоко да диша, горещата вълна го залива напълно и започва да му се вие свят, страхът става неистов, желанието да избяга непреодолимо. Лавината набира скорост и мощ. И трескаво започва да търси хапчето. Какво прави хапчето? За съжаление понякога нищо и тогава човек изпада в пълно отчаяние, защото изход няма. А когато прави нещо, какво е то? Много просто, влияе на мозъка ни и го успокоява. Хапчето не влияе на сърцето, не увеличава кислорода в белите ни дробове, не охлажда горещите вълни. Не. То само ни успокоява и полека лека симптомите отшумяват. До следващия път. Тогава за какво ни е хапчето? Не ни трябва. Ние можем сами да се успокоим. Само трябва да повярваме, че можем и да се усъвършенстваме да го правим.

Как го правя аз? Казах – в началото пресмятане. Колко плочки в банята са на един квадратен метър? Колко квадратни метра е банята? Колко плочки са в банята? Тези са 25х25, а колко щяха да са ако са 20х30? Всеки може да си измисли такава залъгалка. Важното е да не е просто броене. Да е нещо, което изисква усилие за пресмятане. Ефектът се дължи на две неща. Първо, отклонява се изобщо вниманието на мозъка от ПР симптомите и второ, усилването на напрежението в рационалната област на мозъка, отслабва напрежението в емоционалната – ПР.
След като човек се научи по този начин да преодолява ПР атаката, той добива увереност, че това е възможно и нещата стават по-лесни.
Лягам си да спя и малко след това усещам горещата вълна, ей така отникъде.
Първата мисъл „Пак започна!” Втората мисъл „И какво от това? Миналия път премина. Ще премине и сега. Не може да трае вечно”. Клинично доказано е, че атаката трае няколко минути, останалото време зависи от фиксирането на конкретния човек върху нея.
Веднага след това, вместо да се стегна, аз се старая да отпусна тялото си - „Ела Вълчо, изяж ме!” Лягам по гръб и се отпускам, като че ли искам да потъна в леглото като във вода. Дишам равномерно, независимо колко ми се струва, че не ми стига въздух. Няма да се задуша. НЕВЪЗМОЖНО Е! НЯМА ОПИСАН ТАКЪВ СЛУЧАЙ. Следващата стъпка е да си намеря нещо за мислене, за да не следя пулса и дишането си. Аз си имам тема – къща която искам да си построя. Макар, че съм я нарисувал триизмерно и вече я знам наизуст, пак помага. „Какъв ще бъде пода – дюшеме, или паркет, или теракот, или каменни плочи? Как точно ще бъде направен, на какво ще лежи дюшемето, ще слагам ли изолация отдолу, каква изолация? А покрива? .... и т.н. Ефектът е същия като от пресмятането – отклоняване на вниманието. Учудващо след 1-2 минути симптомите са изчезнали. Отбелязвате факта и продължавате нататък с мисленето. Ако започнете да се ослушвате дали симптомите наистина са изчезнали, ама наистина, те ще се появят отново. В този смисъл избягвайте да мислите за неща и ситуации, които ви предизвикват ПР. ПР е само в мозъка и може много лесно да бъде провокирано с мисли от този мозък. Влизате в малък асансьор. „Тясно е. Ами ако спре?! Тогава ще стане страшно, няма да ми стига въздуха, ще съм сам, никой няма да ме чуе!” ПР ви е в кърпа вързано. Правилното мислене. „Какъв тесен асансьор. Защо ли ги правят толкова тесни? Ами ако трябва да си кача дивана с него. Диванът у нас дали ще се побере тук? Чакай малко, значи това е около 80х80, колко е висок дивана в къщи, а дължината, тук е около 2.10, но пък вратата е по-тясна ...” И вече сте стигнали на вашия етаж.

Обърнете внимание, за справяне с ПР атака не помагат приятните въображаеми картини, които трябва да си представяте при медитация. Първо, защото те също са емоция, а стремежът е да се намали емоционалното напрежение и второ, защото в състояние на страх, и най-приятната емоция трудно може да отклони вниманието от страха.

Ами в общи линии това е. Останалото съм го писал вече по-нагоре, но мисля, че този пост сам по себе си е достатъчен.

ДВЕТЕ ВАЖНИ НЕЩА

1. ПР НЕ МОЖЕ да ви навреди пряко и ВИНАГИ преминава.
2. Вие МОЖЕТЕ да се справите със симптомите, а ПР е само симптоми.