С цената на много търпение и хиляди разбити нерви нещата може да се поправят.Много години бях така, че даже като помолех за помощ децата се обръщаха срещу мен и ми казваха, че като не съм искала да ставам домашна прислужница, защо съм се женила.Свекърва ми умело ги подковаваше срещу мен. Но минаха доста години/ почти 15/ , дъщеря ми вече е семейна, с детенце , съжалява за това което е било на времето, но нещата немогат да се върнат назад и да се поправят. Тя и свекърва ми се усети щото от 12 години е вдовица и разбра , че без нащо семейство е загубена, но децата вече са голями, имат си собствен акъл и виждания за живота и са доста резервирани към нея . Много и тежи това нещо , но веднъж счупена ваза не се лепи. Казвам , го за да знае , че рано или късно съпругът и може да се промени, а и да си запазят семейството. Човек има ли желание винаги може да потърси някакъв изход.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 3aeka на 19.08.07 11:26.