|
|
| Тема |
 Re: Не мога да говоря със съпруга си [re: friend] |
|
| Автор | Гaли (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.08.07 09:22 |
|
|
|
Ами нямам като че ли подобна идея още в главата, въпреки че доста се "тръшкам" напоследък. Не искам да прекратявам брака, и да, до известна степен се чуствам зависима от него. Нормално е. Работя добра работа, която понякога изисква отсъствия от къщи, от града, понякога се налага да пътувам и навън, за по няколко дни.... Това в началото водеше до известна приповдигнатост в настроението му, след това - апатия. Случвало се като се върна да откривам къщата приятно почистена и подредена. И аха ... да се зарадвам. Оказва се, че дъщерята се е погрижила да ме посрещне по този начин, а не той.
Обикновено когато се прибирам от дълго отсъствие у дома няма нищо за хапване, чака ме и казва "Ела да отидем до магазина, че няма за ядене". Не мога да проумея какво точно означава това.
До пролетта всичко това ми се струваше толкова нормално, обичайно .... винаги идваше с мен, като реша да изляза някъде с приятели.... може би не трябваше да искам да излизам сама. Дали пък може да се мисли за някаква спотаена ревност? Никога, за толкова години не е демонстрирал ревност, но и никога не е показвал някаква любов, привързаност, ... по-скоро тип "мирно съвместно съществуване". Моите празници винаги ги и подминавал с някакво мълчание .... и с това съм свикнала, май!
Сигурно ми е объркан поста, но и аз съм объркана, не знам какво точно искам да постигна. На първо място обаче е това - да преодолея себе си в невъзможността си (не нежеланието си) да се изправя пред него и да му кажа всичко това, което ми се върти в главата.
| |
| |
| 
|
|
