Ами една терапевтична концепция има за цел не създаването на общовалидна идеология, а да помогне на човек да се чувства добре в собствената си кожа. Въпросите ти засягат повече сферите на интелектуалния живот. А там избори колкото щеш. Дали ще приемеш теорията на Маслоу за базовите и висшите потребности, дали мохамедански светоглед или пък ще танцуваш паневритмия на разсъмване и ще осмисляш съществуването, четейки Киркегор и Камю - все едно. Но до там би стигнал, само ако си се измъкнал от лапите на депресията, от обсесивната потребност да си миеш ръцете по 40 пъти на ден или от навика да самодетерминираш нещастията си - т.е. ако си в мир със себе си и света. Само така би могъл да пренасочиш енергията си към въпроси, свързани с вселената. Както казва лама Оле Нидал, будизмът започва там, където свършва психологията. Пътища много, те не са в разрез с терапевтичните концепции за човека на Райх, Бернаскони, Роджърс или който и да било друг.

А книгата на Мадлен не съм чел, не мога да ти отговоря. :-)