Значи има разлика между креативното, нормално мускулно напрежение, което ти дава възможност да следваш принципа на реалността, проверявайки я и справяйки се с нея, и хроничните мускулни блокажи - първото може да спадне, когато обслужи момента, второто е хронифицирано. Там важният въпрос е откъде това напрежение черпи енергия за съществуването си? От тук посоката на дълбаенето е към източника. То става със съгласие на клиента, който вече се е доверил, а границата на "допустимото" е нещо относително - в крайна сметка целта е точно да се разширят лимитите на отреагиране. Един добър терапевт е верен съюзник, той няма да навреди, ще подготви добре клиента си за трудностите и само ще помогне да се осъзнаят защитите, а клиентът сам следва да ги преодолее, конфронтирайки се със собствените си емоции - най-добрият начин за една жена да преодолее силната си стеснителност и страха от мъжете е да се научи да прави стриптийз, в буквалния смисъл. Изборът е неин - или избира неврозата, което е по-лесният вариант, или свободата, т.е. нормалния живот. Но това се случва след дълги месеци терапия и по пътя наяве излиза всичко, обслужващо тая стеснителност и страховете - психични репресии, интроектирани табута и пр. ;-)

А удоволствието е резултат от липса на потребности - когато нищо не ти липсва, състояние пост коитум, нарича се "дистенция", после следва мобилизацията, необходимите за гонене на дадена цел блокажи, после пак дистенция - удачната метафора е пулсирането, мисля, че и книгата на Цвета носеше такова заглавие.

По-конкретен пример? Ами различните дихателни техники, които активизират блокажите или ги отпускат, тогава те се превръщат в чиста форма на психично напрежение - образи, спомени, емоции, чувства. И Гроф го използва при пневмокатарзиса. Възможно е използването и на симулации на непривично състояние, особено пък в група, така наречения "сън с отворени очи" , похвати от психодрамата, масажи, вербален анализ, разтоварване на агресия, регрес - а бе, много са. :-)