Re: ПР и Ривотрил - спиране / Наука / Хуманитарни науки / Психология

Здравей Капинчо,

Радвам се, че си прочел мнението ми и съответно си отговорил.

По-скоро аз се радвам, че си добре и си спрял окончателно /дай Боже/ този "скапан" Ривотрил.

Незнам дали си прочел добре...но аз имах предвид, че май не съм чак толкова добре щом все още не мога да спра окончателно Ривотрила / даже от 2 дни включих по 1 т. Деанксит сутрин/ и започнах пак да чета литература и мнения по този въпрс, което не бях правила от около повече от година.

Наистина въпроса с Ривотрила е доста сложен. Разговаряла съм с доста психиатри и общо взето те се делят на 2 групи - за и против включването му в началото на лечението за "потушаването" на страничните ефекти.

За съжаление някои от тях са на мнение, че не винаги, колкото и лекарят да има опит може още от първия път да се уцели точният антидепресант /ефектът, поносимостта и дозата от вида антидепресант за всеки човек са различни/. Тези, които сме пили антидепресанти /може би не всички/ знаят понякога най-вече в началото колко тежки могат да бъдат страничните ефекти от тях, докато се получи насищане в организма. Доста често в повечето случай оплакванията се засилват /което на мен лекари са ми казвали, че е добре защото означава, че лекарството действа./

Малко се отклоних, но лекарите в повечето случай изписват съпътстващото лекарство, точно с цел пациента да не се оплаши, обезкуражи и отчай и да иска да прекъсне лечението. Това се е случвало доста често и затова някои лекари предпочитат да бъдат сигурни, че ще започнат лечение, и то по-щадящо лечение. /Намаляване до минимум страничните ефекти от основното лекарство/. Явно Ривотрила в случай им върши по-добра "работа" от колкото другите най-различни видове транкфиланти, успокоителни.

Тежко е с Ривотрила, но дайте да не се заблуждаваме, че с останалите лекарства от групата на бензодиазепини е по-лесно. Пила съм Лексотан дълго време и трябва да Ви кажа, че е също толкова трудно, колкото и с Ривотрила. Просто Ривотрила е как да го кажа "по-тромав", както го наричат лекарите за разпад и наистина е може би малкооооооооо по-трудно да се спре.

Та за ПР.....при мен нещата наистина се пооправиха за около 1 година. Причината затова обаче не бяха само лекарствата, а както споменах и в обстоятелствата около личният ми живот и работата. Просто бях ангажирана и на двете места с емоции. /Положителни и отрицателни/. Сега обаче освен есенния период, през който ние с ПР определено ставаме по-чувствителни от останалите хора от промяната на времето и налягането, аз отново съм изолирана откъм контакти, колежката ми напусна и отново съм сама в голям офис.....работата не е много и е в определени дни, върша я вече 6та година....ясно Ви е, че говоря за пак оформящата се скука, която неминуемо ме е страх, да не заформи отново страха от много неща, които си ги знаем. Та по този повод казах, че доста време не бях чела и писала по форуми /не защото не ми е било приятно/ а защото смятам, че бях ангажирана емоционално и физически......и просто не се сещах, че съм имала "проблем" с ПР и Ривотрил.

Незнам, Капинчо на теб какво още освен лекарствата ти е помогнало, но спициално за спирането на Золофта и намаляването на Ривотрила...при мен роля изигра не само ината, но и стимула, който получавах и получавам от приятеля ми. Тъй-като ПР се провокира в повечето случай от така наречената екзогенна а не ендогенна /вътрешна/ депресия, ПР доста се влияе от външните фактори на живот, които ни заобикалят. Аз в момента не се чувствам много добре и от факта, че майка ми е на много тежка и слабо платена работа. И това ми се отразява, дотолкова, че не мога да спра окончателно Ривотрила.

А за навика може би не съм се изказала добре, но имам предвид, че наистина тези симптоми, повтарящи се многократно във времето.....в един момент поне аз стигнах до извода /разбира се не без помощта на терапия/, че колкото и да ми става лошо, досега въпреки, че всеки път съм била сигурна, че ще припадна, или задуша, или умра, или самоубия...........просто съм виждала, че в крайна сметка това не се случва. И в крайна сметка си казвах "добре де, омръзна ми всеки ден по няколко пъти на ден да "припадам, умирам, да се задушавам" , да става каквото ще става". От тази гледна точка казах, че в един момент ти писва и започваш уж да "свикваш". По-късно четейки книгите на д-р Виктор Франкъл, разбрах, че има и такава парадоксална практика при кризите. И целта и е да провокираш сам нещата, с цел да им заповядаш да се случат веднага и накрая да ти стане смешно, от това че не се е получило. Просто в панически ситуации.....колкото и трудно да звучи си казвах....еми тръгвам......нека да припадна, даже искам да вида какво ще стане един път и аз да припадна, качвам се на метрото.....да видим как ще се задуша от недостиг на въздух и всички възможни гадни ситуации. Просто избягвам порочния кръг - мисълта за предишен страх и криза да породят нов такъв. Ами директно излизам срещу страха с цел той да ме повали. И в крайна сметка в повечето случай Го побеждавам Аз. Защото така или иначе той е въображаем и в основата си породен от мене.

Оставям Ви засега...имам малко работа