Може би си се досетила, защо умишлено избягвам уточнения и обяснения.
Тези наши писания ще се четат и от хора с този проблем.
А аз съм на мнение, че те в известна степен трябва да бъдат щадени.

С риск да се повторя, бих им казал следното:
Това, което съм предложил като съпровод на задължителното медикаментозно лечение - е освен съвет, изпробван и работещ (когато лечението стартира навреме- максимум до третият месец от първите оплаквания) е и един сбор от дребни и прозаични на пръв поглед неща, които при много от болните ще сработят, тоест да помогнат да се мобилизират ренеративните ресурси, които притежава съответната нервна система за справяне с последиците от възникналият проблем.

Нямаше да се намесвам в тази тема, но се възмутих от факта, че форумът се използва от някой, за пробутване на адреси на "психотерапевти".

За един болен от невроза, заниманието със психотерапия ще му отнеме тези съдбоносни първи три месеца, през които е абсолютно задължително да се стартира радикално медикаментозно лечение (след пълен набор от изследвания, за да отпаднат други заболявания)...

Тук е проблемът, че през последните години - различните "психоаналитични методи" са само едно бавене и изсмукване на финансите на болния.
Според мен е истинско престъпление.

Една спокойно и нормално проведена изолация от проблематиката на околният свят задължително трябва да съпровожда стартирането на медикаментозната терапия.

Неврозите в 80% от случаите са вледствие предразположеност. Проблема е заложен в типът нервна система, но само в редки случаи може да се отключи.

Може от стрес, натравяне с химикали - чрез вдишване или храна, настинка (излизане през студените месеци с мокра коса и т.н.)

Отключването възниква именно в процес на контакт с околният свят, нещо в обкръжението започва да генерира аномалният сигнал за опасност, довеждащ до срив, отстъпление, страхът става водещ фактор, бдителността и вътрешното напрежение поставят здравият разум на сериозно изпитание.

Идват натрапчивите чуства за световъртеж, периодичното изпотяване, страхът, че ще припаднеш.

Не стига това ами през другото време периодично започват да се появяват сърцебиенето, недостигът на въздух, чувството, че ще забравиш да дишаш, натрапчивата мисъл, че сърцето ще спре да бие.

Целият този пакет от изключително реални , мъчителни и плашещи усещания е само и единствено във вашата глава и вашата нервна система (с изключение на "реалните" последствия на аномалиите в кръвното налягане и пулса).

Не бойте се, това се лекува.

Лекува се с хапчета.

Какво е нужно да се направи:
1.Намери добър невролог, и направо му заяви, че искаш да бъдете лекуван, а не да те занимава с "поддържащо" лечение.

2.Не се бави защото минат ли три месеца без да е стартирало адегватно медикаментозно лечение шансовете да се излекуваш напълно, за съжаление ще намаляват с всяка изминала седмица.

3.Помоли близките си да те оставят на спокойствие. Изолирай се. Сам си пазарувай, сам си готви (хляба ограничен и месо два пъти в седмицата).

Забрави кафе, алкохол и сладко. Не че ще ти навредят в случая, а като допълнение към изолацията от външният свят, причинителят на актуалният ти проблем.

4.Ходи редовно на контролните прегледи, поискай пълни изследвания.

5.Задължително започни занимания с йога. Ако имаш възможност може да ползваш учител.

6.Три пъти на ден - билковият чай. Съставките - в един от предишните ми постинги. Не забравяй да поискаш да ти изпишат нужните витамини и минерали.
И четене, много четене, колкото по-вече, толкова по-добре.

Запомни едно, за да се отключи това заболяване, вина определено носи нещо от околният свят (простуда, преумора, травма, работа при силен шум и вибрации и т.н.), затова докато трае медикаментозната терапия плюс още три - четири месеца по възможност, смело го игнорирай.

Все едно, че никога не си го познавал.

Нервните клетки на твоят мозък ще ти се отблагодарят за този жест.
Останалото остави на въстановителните и регенеративни способности на организма...

Редактирано от Atilkese-Acпapyx на 23.08.06 03:13.