Общуването с другите е прието като стандарт и ни се налага още от малки - "ходи да си играеш с другите деца" ;) Като пораснем узнаваме че хората се нараняват едни други и за най-малкото нещо, само защото могат. Някои стигат само до тук, други продължават и разбират че живота това са роднините,приятелите, близките ни по сърце и тяло - за наша радост в живота нищо друго няма смисъл нито знанието нито богатството . Избягваме да мислим за смърта но реално с нея идва края на всичко материално като пари,власт и престиж :) Затова когато седим сами в къщи и вършим всекидневните дребни неща с които си отвличаме вниманието и мислим за важни разбираме , че нещо не е наред . Това е едно вътрешно чуство на самота което ни кара да потърсим близоста на себеподобните си . Ако нямахте крака как щяхте да стигнете до тях, ако нямахте ръце как щяхте да ги докоснете, ако нямахте очи как щяхте да ги видите, ако нямахте уши как щяхте да ги чуете :) Общуването в интернет си е като всяко друго, факта че четете форуми че пишете в тях опровергава всичко което казвате за нежеланието за общуване с други хора и изморяването от това ;) Напълно сте здрави и нищо ви няма, притесняваите се когато си спрете нета за да не се изкушавате да влизате тук ;)

Малко хора могат да разберат равноправното приятелство, защото повечето мечтаят за надмощие