Прав си, проблемът е не само на социално ниво, а на още по-фундаментално. Според скромното ми мнение съзнанието е възникнало възползвайки се от средата предоставена от живите структури, но неговата същинска цел съвсем не е поддържането на тези живи структури. Напротив, същността на едно съзнание е именно да мисли, където мисленето се схваща като цел сама по себе си, а не като поредното средство, което да служи и да бъде употребено за ползите на оживяването (храненето, правенето на секс, отглеждането на деца). А що се отнася до неизбежността да се грижим за екзистенцията и за оцеляването, то това именно е робството, зависимостта, и подчиненото положение на разума спрямо материята (смъртта бидейки ултимативната демострация на живеещите заради живеенето структури, че наличието на съзнание е напълно иррелевантно извън контекста на оцеляване, размножаване и пр).

Футуристичният вариант, свързан със сценария на развиващите се в конкуренция свръхразумни агенти предвижда неизбежно предимство на съзнанието, което би изплозвало пълния капацитет на мисловната си енергия за реализиране на най-висок темп на иновация и експанзия, които пък да доведат до неговото доминантно положение в контекста на конкурентната среда и до постепенното налагане на този хипер-експанзивен агент като единствен разум (където натрупаните с времето разлики в способностите биха били толкова големи, че останалите агенти ще бъдат считани за де факто "неразумни"). Значи ли това, че разумът винаги ще бъде впрегнат (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Za4atie: UR
Bremenna sym: UR
Reklama na Armenelos: UR
.