Здравей Анонимка,
искам да ти кажа, че напълно те разбирам, точно поради простата причина, че и аз съм в същото положение..Направо имам чувството, че все едно това което си го написала ти съм го писала аз
Та така, както вече казах имам същия проблем, който супер много ми пречи..понякога направо се мразя, но просто не мога да се контролирам..Мда, казвам си "Няма от какво да се срамуваш, да се притесняваш..."..обаче не става и не става..Глътвам си езика и съм до тука.Момента с изчервяването и при мене го има, но по-силно изразен (и по-неприятен) е момента с потенето.. Направо две думи на кръст не мога да кажа..
Обаче друго съм забелязала при мене - значи когато разговарям с един или двама човека ми е по-спокойно някак си.Но ако е по-голяма компания и са хора които слабо познавам - е тогава вече положението става трагично..седя си, мълча си като риба, не мога да се отпусна просто и по този начин хората не могат да ме опознаят, каква е истинската ми същност..А и аз като тебе, Анонимке, когато съм с приятели, със семейството си, изобщо с близки хора, се държа съвсем различно - весела, усмихната, приказлива..Както каза някой по горе - имам чувството, че това наистина е като някакво раздвоение на личността..двама съвсем различни човека..
Изчетох всички мнения и съвети по темата, да наистина има доста добри и когато ги чета си казвам "Ето,не са толкова трудно изпълними, даже хич",
но на думи всичко е лесно..На практика не се получава, каквото и да направя.. Нищо не помага, вече съм се отчаяла тотално и единственото, което не съм направила е да поговоря с някой психолог, психоаналитик (дори не знам към кой да се обърна) Но вече имам чувството, че само такъв човек ще може да ми помогне..аз явно не мога сама..
Мда, моя пост не е съвет към теб, просто защото и аз имам нужда от такъв, но просто когато прочетох темата ти не се здържах да не напиша и аз нещо.

Успех!