мерси за отговора.
1.Желаеш ли да се съревноваваш с мъжете
не слагам хората в категории мъже жени.
съревновавам се с жените за мъже. донякъде . в смисъл не съм се хващала да го правя, но предполагам, че го правя , заложено е. съревновавам се с колеги, областта ми е конкурентна.
дотолкова доколкото от това не ми зависи хляба. т.е. в една среда на конкуренция естествено трябва да си по добър за да бъдеш нает на работа. освен жена все пак се опитвам да бъда и специалист/ ха-ха/ и човек и прочее. не ми харесва как опростяваш нещата. т.е. не слагам мъжете в една категория, жените в друга, и непременно да искам да съм в категорията "мъж" .
2.Безполезност в какъв аспект? в професионален, социален, всякакъв.
3.Интересува те липсата на мъж, страхуваш се от старост, но двете не са свързани.

4.Мисля, че имаш желание да контролираш живота.
да. и то с години напред. именно там е проблемът. и то не аз, а "машинката". става неосъзнато . планирам изчислявам, обмислям и срутвам и всичко това хипотетично.
5.Възможно ли е нито един от мъжете с които да си била да не ти е допаднал? Нито един да не е притежавал това което търсиш?
това, което търсиш се променя. и двамата са били в началото и не са били в края на връзката. за другите не бих могла да знам, тъй като тогава необходимостта от връзка не е била осъзната.
Какво желаеш от мъжа?
1.невъзможната комбинация от емоционална сигурност и достатъчно свободно пространство.
2. както и да притежава качества, на които да се възхищавам-т.е. да го харесвам достатъчно, че да мога да го обикна.
3.хубаво би било да има и сходни интереси, съвместим стил на живот, и все пак, не коренно различни ценностни системи, но това по-скоро с цел по-лесно получаване на 1. и 2. затрудненията са предимно с 1. :))
6.Страхът от загуба на работата основателен ли е? засега не. трудно ми еда кажа да или не все пак сме в българия. да кажем, че не вися на косъм.
7. Каква работа желаеш? по-различна от тази, на която съм в момента, но за нея ми трябва много голяма инвестиция откъм време енергия и труд. именно там ме проваля и мозъкът ми. казва ми "твърде късно е, може и да не стане" а аз ужасно я искам и знам, че без нея или поне без смелостта да опитам, не бих била щастлива, само ще се депресирам още повече. просто мозъкът ми ме проваля в начинания, които не стават на момента. това имах предвид под "парализирана" и "страх от старостта". то е не само , че ме е страх от старостта абстрактно, а че вече съм прекалено стара за да се променя и да стана и постигна това, което искам. и дори да опитам :(
сигурно изглежда доста егоцентрично, човек толкова да изпише по темата "аз" . мерси , че ме накара да се замисля:)