Проблема и при мен е горе долу същия много негативно мисля за всичко
просто живота ме е очукал малко повече може би изпитал съм почти всичко
но болката и разочарованието преобладават изградил съм си комплекс към хората и вярата в тях защотото рано рано я изгубих само на 18 год сега съм вече на 23 почти и ме е яд за изгубеното време в самосъжаление и размисъл
но сега се опитвам да се променя е да трудно е спор няма но ми омръзна да си мисля постоянно за всичко което може да бъде приятно и хубаво все лоши неща в тези лоши мисли изгубих толкова много време от живота си почти 5 години изпълнен със мисли винаги само за най лошото живеех ден за ден без да знам какво и как ще се случи изобщо "5 пари не давах за нищо" а просто гледах да оцелея така се бях затворил в себеси, но вече искам да се освободя от оковите с които сам се оковах живота колкото и да е лош толкова и е прекрасен един път се живее замисли се заслужава ли си да го пропилееш
времето тече неуморно и един ден ако продалжаваш така наистина може да се окажеш стара сама самотна неразбрана и всеки да ти е крив но най много да обвиняваш себеси след това че си пропуснала да промениш нещо което зависи изцяло от теб, животът е такъв какъвто си го направиш ти, при мен проблема започна да се решава след като осъзнах че колкото и болка да изпитам (вътрешна имам впредвид) през колкото и разочарования да мина аз никога няма да мога да бъда жизнерадостен и щастлив ако не рискувам да изпитам отново болка и разочарование, поставил съм си за сега 1 цел в която видях много позитивно и която си заслужава да мина през огън и лед дори през ада ако най накрая някой ден я постигна защото тогава ще бъда щастлив, за сега е само тя в последствие ще си поставям още цели но засега тя ме закрепи на крака и вече съм значително по добре.Че така номера при мен беше да се рискувам да изпитам всичко лошо отново на гърба си няма как иначе, които не рискува не печели.
Ще си позволя да покажа едно от творенията ми който пиша когато ми е много зле, но откатко го написах съзрях надеждата и желанието и че промяната е неизбежна ако искам да постигна целите си и да погледна по друг начин на всичко:

Оф скука болка самота, май пак бера душа за какво ми е това?
за да се самосъжелявам пак сега?!
Омръзна ми да искам и да не мога
омръзна ми за всичко лошо да си мисля
и всичко по много пъти да обмислям
кога ще дойде този ден когато ще съм лъчезарен усмихнат и щастлив
сърцето ще бие бясно в този миг
когато пак усещам любовта съвсем различен е света
но защо не мога аз да и се доверя
да се оставя да ме потопи във дъбоките води
и да ме отнесе далеч при огън страст и див копнеж
боклата преобладава и всичко друго изкривява
страхът обезема ме напълно и скриват се чуствата на тъмно
във душата ми дълбока като бездна
ще чакат дълго своя миг когато ще се проявят отново
и сигурно пак ще загубя дар слово
май сам не мога да си променя възгледите към света
уви безсилен пак оставам и във болката се утешавам
много примамлива е тя но обвива в скръб света
аз съм просто откачен и ще съжелявам някой ден
че не съм се променил а така съм бил унил
трябва нещо позитивно за да го превърна във градивно
върху което да строя на ново своята душа
принципите да сменя себеси да променя
буен вятър пак задуха пак със мисли ме затрупа
сълзи напират във очите болката гори сърцето душата вие истерично
иска да се вкопчи в нещо тъй искренно и лично
обаче пак ме е страх че ще остана отново неразбран
от някой които искам да обичам и във любов да му се вричам
страх ме е от разочарование зловещо което може да ме стисне пак във клещи
стахувам се признавам но лесно няма да се давам
все пак ще опитам да се променя дано погледна по друг начин на света.

в.м.с.2005 не съм поет просто ме избива да пиша по някой път дано само не го видя публикувано някаде по чуждо име.

съвет: вдигни глава продължавай да вървиш и мисли позитивно!