Ок, сори!
Не става въпрос, че като прочетеш "Ерос и култура" например, и ще тръгнеш да колиш и бесиш, естествено!
Става въпрос за това, че Юнг и Фройд неоснователно се свръх-сакрализират дори и от психолозите. Естествено, никой не отрича приноса им, но - за да може човек да гледа критично на творчеството им, трябва наистина, повярвай ми - и не се опитвам да те обидя! - да е наясно с това, какво става "около" тях и изобщо в психологията. В противен случай, рискува да изпадне в оная роля на онзи студент І курс по медицина, който - като хванал първия учебник, тръгнал да се самоубива, `щото бил болен от всички болести, описани там, с изключение на една - нямал болезнена менструация (`щото бил мъж, все пак), ама и затова не бил напълно сигурен... Отвъд майтапа - и аз съм минал нещо подобно - след като в І курс изчетох едно малко жълто книжле, установих, че дори и епилепсия имам, ама някаква извратена - без припадъци - ама всичко останало си беше налице! Не зная с какво се занимаваш, но ще ти дам един прост (и може би неточен) пример: ако прочетеш една книга за тракийското изкуство, това ще ти даде ли общ поглед за историята на изкуството изобщо, а и ще те направи ли способен да даваш оценки за изкуството на Пикасо, например? Или, ако аз си купя книга за устройство на двигателя на "ВАЗ 2101" и я изчета, това прави ли ме шофьор, още повече пък - на болид от Формула 1? (само уточнявам, че нямам шофьорска книжка)

Оф, и сигурно още мога да пиша, ама... Важното е само едно: слушай като ти се говори! Ако някой иска да ти обяснява още - да го направи. Ще добавя само едно: какво като разбереш, че момченцата в детската градина се бият, за да си доставят еротични стимули, без да го съзнават?

Понякога гипсът на ръката ти е, за да нанасяш по-добри удари...