да, и аз искам да си говорим, само ти си в центъра в Хюстън? ;-) Искам да кажа че явно на всички останали им е ясно всичко, и въобще не се налага да се замислят и връщат към тези неща , така си вярват...

Коя е същността - лицемерието? Изглежда ми че то е нещо като баланс между сила/сигурност и страх нежелание да се мисли за 'глупости', то е сила която дава възможност да гледаш само важните неща, око към материализъм с основен измерител парите - това дава сигурността да правиш каквото пожелаеш, като самото пожелаване на нещо се отлага, защото да пожелаеш нещо е сложна задача която няма защо да не я отложим да момента в който ще имаме пари (или съответно - още много пари) ... А другото което прикрива лицемерието е слабостта, страха и нежеланието да си различен, не като другите, усещането че едва ли би могъл да пожелаеш нещо всъщност, да имаш идея, да си нещо. Дали успях да ти отговоря на въпроса " Задавам си въпроса защо са лицемерни дори и спрямо себе си."

А относно излизането от матрицата... след като вече знаем че я има, дали знаем защо я има? Може би пътя към излизането от нея е осъзнаването защо точно я има, какво е положителното от нейното наличие, смятам че всяко нещо задействано в миналото като голям проект който не може да бъде приключен в рамките на едно поколение е нещо над което е добре да се помисли и да се опитаме да припознаем какви са точните цели на задействаните проекти - приемане, вместо отхвърляне на всичко? Дали би помислила спокойно над такова нещо...