Не го приемай лично - не е заради тебе - просто го направих, за да няма объркване и у останалите...

Та:

Проективeн тест – методика, предназначена за диагностика на личността. В проективните тестове на изследваните лица се предлага да реагират на неопределена (многозначна) ситуация.

Тест на Роршах – проективен тест за изследване на личността. Свежда се до тълкуване от страна на изследваното лице на мастилени петна.

Проективни тестове
Когато изследваното лице съчинява разказ, дава словесни асоциации, рисува. Лицето може да даде стандартен или оригинален разказ, банална или странна асоциация, детайлизиран или схематичен рисунък. Тези особености нерядко се оказват симптоматични. Но далеч не винаги! Работата е там, че т.нар. “проекция” възниква съвсем не у всеки и не по поръчка. Психологът трябва да притежава голям опит, за да не се обърка при използването на подобни тестове, а специалист без психологично образование изобщо не трябва да прилага подобни тестове. Част от тези тестове се опират на сериозни научни изследвания и разработки, но НИКОГА не се използват от сериозните специалисти самоцелно и извън батерия от тестове и изследвания, без събиране на разнообразна биографична информация за изследваното лице, извън подробна индивидуална беседа с него. Проективните тестове САМО допълват останалите данни за човека. Изолираното им използване твърде често води до грешки.

Съществува огромно количество определения на това, какво е “проективен тест”: някои от тях са достатъчно повърхностни като това на Райкрофт: “психологически тестове, насочени към проявяване на личностните особености, при които на субекта се предлага да интерпретира рисунки или неопределени конфигурации, като например мастилени петна, като той изхожда от собственото си въображение”. Други определения са пък твърде многословни, но обща особеност на всички адекватни определения, е: 1. Споменаване на проекцията като принцип, заложен в основата на метода; 2. Указване на свободния характер на отговорите на изследваното лице, без да се оценят те от гледна точка на правилността или неправилността им; 3. Указване на неопределеността и нееднозначността на стимулния материал, което именно и отличава проективните методики от интелектуалните и други тестове.
Не трябва да се пропуска и още една особеност на проективните тестове – непределеността на инструкцията за изпитвания; неопределеност, която се изразява в това, че той – като правило – няма представа как ще бъдат интерпретирани отговорите му. Не случайно някои автори доста точно наричат прективните тестове “методики на замаскираното тестиране”. Като се вземе предвид тази особеност, е целесъобразно да се говори не само за нееднозначност на стимулния материал, но и за неопределеност като цяло на стимулната ситуация за изпитвания. Отговорите на изследваното лице са дотолкова свободни, колкото е възможно да бъдат.
Някои автори дори отказват да дават правото на проективните методики да се наричат тестове. Причините, според тях, са че при прилагането на тестове, изводите за свойствата на индивида и диспозициите му се правят, като се изхожда от тази дейност, която се явява техен актуален корелат; например – по способностите за запомняне съдим за паметта и прочее. Проективните методи позволяват на базата на отговорите да се съди и да се правят изводи не за способностите на изследваното лице, например да разказва истории, а за основните черти на личността му. Затова и целесъобразно е да се говори за тестове изключително за психометрични проби. По-строго казано: тестът е система от задания, позволяващи да се измери нивото на развитие на определено психично качество (свойство) на личността. Като правило, проективните методики са насочени към диагностика на личността като цяло, а не толкова на проявата на едно или няколко личностови качества. Освен това, най-често ПРОЕКТИВНИТЕ МЕТОДИ НЕ ОТГОВАРЯТ НА ИЗИСКВАНИЯТА, ТРАДИЦИОННО ПРЕДЯВЯВАНИ КЪМ ОСТАНАЛИТЕ ТЕСТОВЕ, ИМЕННО – ВАЛИДНОСТ И НАДЕЖДНОСТ.
Освен всичко друго, до ден днешен все още няма единно мнение за това, какво, адже, ба, е “проекция”. Теориите ги оставям да си ги намериш и прочетеш сам. ВАЖНОТО е обаче да разбереш, че ПРОЕКЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ДОКАЗАНА (следователно – не може и да бъде стандартизирана и валидизирана! – разбирай го както искаш).
Въпреки че проективните тестове се оказват достатъчно действащ инструмент в диференциалната диагностика в клиничната психология и психопатология, както и са показали “ценността си за проявяване на значимите – в това число и патогенни – отношения на личността”, изследователите и практиците-приложници се натъкват постоянно на един и същи проблем: СУБЕКТИВНОСТ НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПОЛУЧЕНИТЕ ДАННИ, ТРУДНОСТ НА СТАНДАРТИЗАЦИЯТА, НЕДОСТАТЪЧНА СТЕПЕН НА ВАЛИДНОСТ заради нееднозначността на теоретичните концепции, положени в основата на създаването и използването на проективните методики. Вярно, Роршах е достатъчно ценен за изследване на личността при заболявания като епилепсия и някои форми на шизофрения – никой не го отрича. Например, при епилептиците се отчита изразено преобладаване на цветовите интерпретации, което е свързано с известна емоционална възбудимост, характерна за тях. Вярно, Розенцвайг и методът на незавършените изречения вече е оправдал употребата си при прогностиката на обществено опасни действия. Но е и вярно, че повечето проективни тестове (с изключение на Роршах) са родени в недрата на психоанализата. А там се борави почти само и единствено с хипотези. А не може да твърдиш, че нещо, изградено на базата на хипотези, които дори не са аксиоматични, а често доста произволни, може да бъде стандартизирано и валидизирано! А интерпретацията на резултатите от проективните методики няма как да не е психоаналитична! А противоречивостта на “получените резултати” (именно “разсъжденията”; ако щеш, наречи го и “интерпретацията” от страна на изследователя) води до само едно следствие – невъзможността да бъде приложена каквато и да било стандартизация. В крайна сметка, най-меко казано: странно е да изискваш от проективните тестове надеждност и валидност, при положение че “психологът може да избере различен план на анализа и интерпретацията на данните, получени от проективните методи, в зависимост от теоретичната позиция, която заема…

И не говоря за статистически анализ на вербален или невербален материал. Всяко нещо може да бъде вкарано в рамките на разпределението, набутано в Гаусова крива или дори в Кръг на Ойлер. Естествено, че може да пуснеш Роршах на 100 души и "статистически" (ако така разбираш статистическата обработка!) да обработиш отговорите на принципа: 50 на сто виждат заек, 20% виждат баба си докато бере горски ягоди, 12 на сто виждат слънчево затъмнение, останалите не виждат нищо. Ако наистина разбираш така статистиката, сигурно разбираш и какво е искала да каже блондинката от вица, дето я питали, каква е вероятността да види динозавър докато си тръгва от кафнето и тя отговорила: "50 на 50 - или ще го видя, или няма да го видя"... А по отношение на контент анализа - уточни зас себе си какво точно значи това, и тогава обяснявай на другите.

Няма-значение-как-се-казвам,
клиничен психолог

Редактирано от 747 на 06.10.04 17:07.