Здравей,
аз съм завършила преди три години и не знам за ситуацията в момента, но:
1.По време на следването ми се учеше от руски учебници до толкова, че да се покрие необходимостта от инфо свързан с руската школа в психологоията вообще.Иначе само Америка!
2.За жалост проблемът на Соф.Униврес. е лаболаторната практика - такава няма.
3.Нямахме кой зане какви интересни практики - освен клиниците в някаква минимална степен и педагозите.
4. В България като цяло възможността за намиране на работа по специалността е много малка, и все пак някои успяват.
5. Ние след трети курс се разделихме на 4 специалности: Клинична, Възрастова(примерни имена ти давам),Организационна и... имаше ли оше една или не - убий ме сега не помня. До трети курс бяхме един общ поток и изучавахме едно и също. После се профилирахме.
6. Упражненията - скучна работа. Не си спомням някой асистент/ка да ме е впачатлил с оригиналност и знания.
Като цяло: При изследвания направени в СУ,НБУ,ВТУ и още някакъв университет - ние от софийския - няй-добри като тепоретична подготовка, а тези от НБУ - най-добри "практици". Те си имат и по-добра база, де - нали са частници.
Това е от мен. Поздрави


В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!