радвам се,че сподели.надявам се поне малко да ти е олекнало.до колкото разбрах,ти все пак си очаквала,че ще рано или късно това ще стане.лично аз сам отраснала без баща,а и до ден днешен не ме е потърсил,но това не ме прави по- нещастна.приеми нещата от положителната им страна,а именно поне когато ще е стеб ще ти обраща внимание.когато човек се жени не очаква да се разведе,но при родителите ти явно това е разрешението.ти самата си го виждала отдавна.колкото до това,че са щели да са по щастливи без теб...опитвала ли си се да говориш с тях какво те измъчва?ако не си дали не е време да опиташ?понякога нещата изглеждат съвсем различно от другата страна.дано не ти прозвучи поучително,но живота е даден, за да се живее и никога не подценявай личните си терзания.дерзай!надявам се да пишеш. здрав е не този,който никога не е имал страхове и депресии, а който е в състояние да се справи подобаващо с тях!