Здравейте госпожо! Първо да кажа ,че аз съм на 21 години и да споделя че и на мен ми се беше случило нещо подобно преди 2 години...няма нищо страшно!
Всичко започна така че бях болна от някакъв грип и майка ме заведе на лекар да ме прегледа лекарката беше наша позната и както ме преглеждаше и откри че съм имала екстрасистоли на сърцето и още нещо т.е. сърцето ми прескача или излзиа от ритъм .До този момент аз не бях забелязвала такова нещо и винаги съм си мислела че съм здрава..и като ми вкараха тази параноя от тогава за мен дните станаха кошмарни,водеха ме по болници оставяха ме на изследвание с холтери и какви ли не други неща постоянно ми повтаряха че не трябва да се преуморявам бях хореографска паралелка и ме преместиха в друга за да не се моря от тогава се чуствах не пълноценна и някак си половин човек почнах да си мисля как утре като се събудя ще съм умряла и как точно ще изглжда погребението ми ковчегът ми и какви ли не още глупости.Наистина преди това никога нищо такова не съм си мислела..на едно дете като се каже че му има нещо макар и дребно то си го интерпретира по такъв за него начин че все едно е болно от най голямата неизлечима болест на света..поне с мен така беше и майка ми и баща ми постоянно ме питаха как е сърцето и само като чуех какво ме питат и като си помисля след като те се притесняват значи и аз трябва да се притеснявам и ми ставаше гадно-досадно.Имаше такъв период когато ме беше страх да заспя за да не умра и си внушавах че вуздухът ми спира и ужас.Мога да ви кажа че всичко това е нагласа,нагласа е защото сама разбрах когато отивах на прегледи и преди прегледа всичко беше ОК но като почнат да ме преглеждат така правех и аз не знам как че сърцето наистина почваше да прескача странно и чудно...За да имам аз такива притеснения бяха виновни родителите ми защото само за това ги чувах да говорят и лекарите като ги викнат на страни да им кават нещо и аз вече какво ли не си мисля.От както отидох у баба ми да живея това са 2 години изобщо нищо не ми става вече никой не говори за това аз съм щастлива вече и наистина нямам никакви проблеми .Едни родители които прекалено много се притесняват за детето си сами му вредят повече от колкото каквото и да било друго,затова искренно ви моля наистина показвайте му че не сте загрижени за никакви болести и не го питайте как се чуства често защото може би точно това го прави да е такова ! :)))) Успях ви желая