Всичко това дето ми го разправяш си го знам. И аз съм минал през тая мелачка. Единия ми дядо 3 години вади цвекло и береше кукуруз на остров Белене. А другия като не поиска да влиза в ТКЗС и му земаха земята, яде такъв бой, че след това получи инсулт и докато си замина от този свят учеше наново думичките като малко дете.
И всеки е направил своя си избор, Адаш. Едни излязоха навън, други останахме. Аз също съм имал намерение и възможност да го направя, но останах. И после, когато беше къде, къде по-лесно - когато падна стената - пак можех да се преместя, но пак не го направих. Защо - да ме пита човек - и досега не знам ... Точно както и сина ми избра да остане тук, въпреки че го приеха на 6 места да следва в Германия - и като го питам защо това избра, той ми вика "ми нали някой трябва и тука да стои". Всеки си прави своя избор сам, човече - така си е и никой няма право да му налага друго.
Но аз говоря за една друга работа, Гетсби. Говоря за това, че тия отвън съдят нас останалите с един аршин. И викат - всички сте маскари, вижте до къде я докарахте Родината. А ние оттука викаме друго - всички дето излязохте сте маскари, щото напуснахте кораба като плъхове - ако бехте тука, заедно можехме да направиме повече и по-рано. Е не сме прави. И едните и другите не сме! И знаеш ли защо го правиме? Защото ни е турено в гена това - на нас българите. Все да се делиме и цепиме на нещо. На фашисти и комунисти, на добри и лоши, на заминали и останали, на успели и неуспели, на кво се сетиш ... А сме си се от едно котило. И докато се цепиме като хасе - никога нема да я докараме до добро.
Ще ти кажа още нещо. Имам вуйчо, който излезе навънка още през 62-ра. И като излезе на нас тука ни се разката играта на фамилията. Никой никога не му е казал крива дума, че е сбъркал или че ни е сложил на топа на устата. Разбирахме всички, че му дойде много нагорно да търпи идиотщините тука у нас. И всеки си носеше кръста - майка ми и другата му сестра, баща ми - и на мен ми се падна да закача от това, защото разтоварвах вагони с цимент на Сточна гара, за да се издържам да уча. И през цялото време си пишехме тайно писма с него - как ставаше точно на теб няма да обяснявам - сигурно и ти си минал през това. Е - дойде времето, дето никой от нас не вярваше, че ще дойде - ама се надяваше, падна стената и вуйчо Тошко ни дойде на гости през 95-та. И знаеш ли какво стана? Заяви, че аз съм бил комунист (а на мен тая партия ми смърди отсекъде и винаги съм се пазел от нея като от чума), защото съм си купил къща в София, имам си частен бизнес и горе-долу всички от фамилията около мен вече са добре. А той си е с едно дюкянче за поправка на часовници и списва някакво емигрантско вестниче, дето май замина заедно със стената. Той много се измъчил по пустата чужбина, а ние тука само сме се били кефели, едва ли не. 30 години си бяхме рода и приятели с него, Гетсби - а се скарахме, когато дойде демокрацията. Те това стана.

Не требваше да обясняваш колко сме скапани като народ точно вчера - на 3-ти март - затова ти го написах снощи горното. Човекът с най-добри намерение и както аз го чувствам - отвътре му е дошло - да каже едно "честит празник, българи!". Айде прочети темичката и ще разбереш какво стана. Е - заболя ме, затова го написах онова. Изобщо пък не ща да ти обяснявам защо му казах, че е идиот на оня идиот Мулето. Това май си е ясно и без обяснения.

| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |