|
Тема |
Re: Що за жУвотно е човекът? [re: BИ] |
|
Автор |
P.R.N. (минаващ) |
|
Публикувано | 18.01.02 08:57 |
|
|
Първия път правиш избор, който е добър и за двама ви и който е поддържан дискретно (или не съвсем дискретно) от приятеля ти.
Става ти хубаво. Казваш си: "Ето, аз направих правилния избор. Неегоистичния избор."
Обаче какво се получава? Подсъзнателно започваш да очакваш и от другия подобен жест. Това е абсолютно естествена ситуация - оценяваш се като правилно постъпващ човек и някакси ти се ще и другите край теб да вземат правилните и неегоистични решения.
Да, ама не. Приятелят си гледа интереса. Ти се чувстваш леко подразнена от избора му, което какво показва?
Че избирайки първоначално "неегоистичния" втори вариант, всъщност егото ти е изиграло малък номер. Облякло те е в представа за правилно постъпващ човек. Турнало те е на пиедестал, от който, щеш не щеш, виждаш как приятелите не постъпват съвсем "правилно".
И не ти става хубаво.
Тъй че всеки път, когато ти стане хубаво от някоя твоя постъпка, бъди сигурна, че ще се разочароваш от нечия друга постъпка.
|
| |
|
|
|