Какво значи "Приключение" ?
Явно смисъла не е заключен в думата, както често става.
Нека го наречем случка, наситена с емоции и някакъв завършек... демек, филмов сюжет... не е случайно че гледаме филми, нали ? :))
Те затова и ги правят така - като приключение, за да ги гледаме, сливайки се с героите ...
Какви филми гледате ?
Какви книги четете?
Какви планове за бъдещето си имате ?
Защо ?


И нека допуснем, че всичко, за което мечтаете стане реалност. Всички желания, всички приключения са част от живота ви. Пожелайте си само - и хоп - реалност.
Ето сега е проблема - какво от тук нататък ? И защо ?
Ще живеем в кръга на приключенията - добре, но не може вечно да искаме това. Ще ни омръзне, ще стане досадно, ще открием липса на смисъл, ще изгибим желание, защото мотива се губи в рутинност. Ума ни иска нещо друго. Иска да прескочи в неизвестното. Иска да научи незнайното. Иска да намери неоткритото. И това може да живее като самоцел, но не вечно. Ума ще прозре сивотата на този живот, и ще поиска друго - друга галактика, друга вселена, друго време, друг живот. Може би смърт. Дали тук не идва желание за смяна на мотива? Водещия мотив - не да търси, а да чувства. Чувства са храната, естествените нужди, комфорта на тялото, любовта и секса. Имаме само емоции и ум. Съзнанието ни се състои от тези тухли. Друго няма. Духовна смърт ли настъпва, когато всичко е вече направено, когато всяка прищявка е задоволена? Не виждам смисъла, не виждам защо е нужен кръговрата. Колелото на живота се върти. Нещо се губи в картината. Или всичко е едно безсмислие. С нищо по-различно от празно пространство на края на вселената, безкрайно далече от всичко, способно да мисли и живее.

*