Арбитъре,
Софтуерът позволява повече контрол върху спама на регистрирани никове. Контрол върху спама. Не върху интересуващи се юзери, които искрено идват тук да споделят мнения. Допреди настоящите събития в този клуб, сами създавахме интересни теми, също и тези теми са привличали нови участници. Теми, първоначално интересни за нас, участващите, и то регистрирани в болшинството, с много малки изключения. И има и много нови участници! И все регистрирани. Ако болшинството бяха нерегнати, не бих предложила това. С ясното съзнание го правя заради клуба. А ти може и да ме обвиниш в идеализъм и наивност. Нищо против. Твоя работа.
Има и неодобряващи идеята, това е повече от нормално. Бих се обезпокоила ако нямаше. Но... драги, там, където ти пишеш редовно, е по-различно от тук.
И какво губиш като си регнеш ника? Предполагам, че и ти имаш "регистриран" ник. ;-) Веднъж като го регнеш, няма кой да ти го вземе.
Когато някой участва сериозно в клубовете, и под регистриран ник, той почва да участва само с един ник. Ако е сериозен и не се срамува от мненията си. Такива никове са зачитани и се приемат с интерес. Наблюденията ми са, че регистрираните се отъждествяват с регистрираното си име, и досега спам от подобен вид не е имало от регистриран участник. Просто защото, регистрираният има искрена заинтересованост от клуб и участници, и от мненията им. И не се държи хулигански. Това е и психология. Също и ангажиране. Да. На мисли.
Кой иска да чете недобронамереност?

"Vi, ne vlizam s regnat nick, prosto zashtoto ne mi e do gluposti, i opredeleno ne izbivam komplexi, kazvaiki tova :-) "
Тук може би някои биха казали, че казвайки "не избивам комплекси с това" би означавало точно това, че избиваш комплекси. Но аз например ти вярвам, понеже от опит знам какво е да отричаш нещо, което наистина е невярно, но в което други може да са убедени от чужди думи.

Думите живеят свой живот докато някой им вярва! Ако никой не им вярва, умират. Думите са... вид манипулация. И тук в Психология, ние сме се опитвали да открием какво истинско стои зад тях, и да помогнем ако и когато някой има нужда от мнението ни. Имало е .... невероятни теми... Няма да слагам линк, но... вярвам някои тук ще си спомнят за момичето, което беше въвлечено в катастрофа, тримата й приятели починали, един от тях - приятелят й. Тя - физически наранена и психически травмирана, не можеше да говори. Нещо й беше на гърлото, не знам от стрес ли или от физическа травма... Наистина не можеше. Само пишеше. И какви неща писа тук ... без глас... И колко хора откликнаха... Това беше невероятна тема. Показа колко болка, но и колко съчувствие има тук.
Убедихме я да замине за щатите за операция. Не искаше. Искаше да умре без приятелите си. Чувстваше огромна вина, че е останала жива...

Уфффф. Сори че се отплеснах...... Спирам. Забрави.

Казвай ми каквото искаш. Твое право е. Стимули сами създаваме. Ние. Не аз. Всеки тук е имал интересни теми, и сме писали като луди. Клубът има минало. И вярвам, че има и бъдеще. И ако това звучи популистки, нека бъда наивна. И нека се смята, че си нямам друга работа. Каквато всъщност имам.... но това няма значение наистина.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 07.12.01 02:05.