Разбрах Калински, WOWWWWWW много е сложно наистина.
Особено когато страхът в теб е толкова голям да не го загубиш, и когато привързаността те е довела до пълно сливане с него.... Опитвам се да върна лентата назад и да си спомня такова нещо дали ми се е случвало... и как съм го преодоляла. За съжаление НЕ - не ми се е случвало. Когато срещнах истинската любов на живота си - казвам истинската защото убедена съм няма да се повтори такова нещо повече в същата й форма и сила, та тогава силата на привързаността не ме накара да се чувствам обезличена и да попия неговия начин на живот и мислене - напротив - възраждаше ме, даваше ми сили, подчертаваше индивидуализма ми, насочваше ме творчески и борбено в живота. Разширяваше духовния ми хоризонт .. и това не ми пречеше да повишавам тон, когато отстоявах собствените си искания и възгледи. Еаааах тук беше ключа на всичко. Обожавам го тоя човек до ден днешен - да има силата да изтърпи целия ми чепат характер и всичките ми странности, без това да засегне мъжкото му Его! Представяш ли си? Карала съм го да се чувства виновен, потъвала съм и аз в някакви периоди на съмнение - но се чувствах жена до мозъка на костите си до него и истинска, с моята същност и лице. Обаче, мисля, върха беше в силата да покажем същностите си, такива каквито са и да си ги харесваме. Духовното сливане означава да запазиш индивидуализма си и не само това - да имаш възможност свободно да го изявяваш - без страх от обвинения.

Разказвайки ти това се сетих нещо - ти си влязла в ролята на жената, която би му се харесала и сега ти е трудно да се измъкнеш от нея. Не се обиждай, моля те от това, което ще ти кажа - опитвам се да те насоча в правилна посока - ти си се вкарала в самозаблуда - това не е истинска любов - това е само сексуално привличане и ако искаш да прерасне в любов, в дълготрайна връзка - трябва да положиш усилие да бъдеш себе си, каквото й да ти струва това. Ако се стигне до загуба, ще ти е за урок - душата ти ще се кали и повече няма да допускаш да губиш до такава степен идентичността си, че да забравиш себе си. Ако продължиш да се самозаблуждаваш, че си заслужава на поддържаш зависимостта си - ще загубиш пак човека до себе си, но след малко по-дълго време. Защото рискуваш да станеш скучна до опротивяване. И така избирай - сега ли ще се дръпнеш от него или ще чакаш да дойде пълния разрив. Ако го направиш сега - като се мотивираш с думите искам да намеря себе си - искам малко да остана насаме и да разбера себе си - пред него и му кажеш, че времето ти е нужно за да преосмислиш връзката ви - после имаш шанса, когато нетърпението му да разбере какво е решението е стигнало крайния предел и го е довело при теб - тогава имаш шанса вече ти да диктуваш и поставяш условията. Сега нещата са стигнали твърде далече, за да можеш да бъдеш себе си без тази крупна и превантивна мярка. Хайде смелост и дързост ! Бъди себе си! Аз страшно те харесвам. И ако не стане - това не е истинския само си се заблуждавала и ти е губил времето.

Народе, подкрепяте ли моя съвет към Калински ?
Много е важно да сме до нея в този момент - за това се иска много смелост, сила и воля.
Но си мисля, че още има шанс да намери изгубеното равновесие в тази връзка. Ако имате други идеи давайте ги .... ваш ред сега.

Привет на пишещото кралско войнство тук