"Добрите хора са щастливи."

Как ли пък не! Добрият може да е в мир със себе си и да му е чиста съвестта, но да е и непременно щастлив - глупости. Прочетох за майка ти. Естествено, че ще имаш моменти на паника, натоварена си. Моя приятелка гледа вуйчо си на легло от четири години и вече откача. Оплаквай се, споделяй, не се сдържай когато ти се реве, но тая идея, че колко си лоша и затова не си щастлива, я изтрий. Правиш каквото можеш! Колкото можеш. Нито си идеална, нито си всемогъща. Браво ти казвам и знам, че можеш достатъчно, за да си сигурна, че правиш необходимото. Може да не е всичко, което искаш или си представяш, че виждаш други хора и си мислиш, че би могла едно или друго по-добре - ами не. Това си ти, стараеш се, обичаш си близките, грижиш се за майка и дете, много е! Заяждай се с живота - това ли ми поднесе? - ми хубаво. Няма да се оправя ли? - Само гледай! Нещо такова. И не се стискай да се отпуснеш и да поплачеш.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!