Помня всички уроци, на които съм ходила. Баща ми изпотроши по мен много пари, но от мен не излезе нито литератор, нито математик. По литература ходех при една бабка, в нейната кухня, която си готвеше яхниите, докато аз развивам теми за Ботев и Левски. Оттогава ми става лошо от бобена яхния, но слава богу не успях да намразя литературата. По математика бяхме група при един невротик. Само един път влязох и излязох като чух как крещи.
Ходех на уроци по пеене . Учителката живееше на оживен булевард и лятото на отворени прозорци не можех да надвикам шума от колите. Стана ми ясно,че нямам глас и певица няма да стана.
После за кратко рисувах при един художник, който ядеше само припечени филийки. Разбрах,че това не е професия, с която мога да си изкарвам хляба , освен ако не съм Пикасо, а аз очевидно не бях.
От английския също нищо не излезе,понеже бях много нервна. Учителят каза на мама, че не мога да се съсредоточа дори в едно изречение. По-скоро не ми е бил интересен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 15.04.25 20:02.