Жевел, последните години трудно общувам с теб, защото мислиш, че назидателно те поучавам или че се самоизтъквам, че разбирам от психология. Но ще рискувам и този път да си навлеча гнева ти и ще отговоря на твоето изречение, защото емоционално ме закачи:

Лошото е, че хората не те приемат като човек с нужда от помощ, а като лош, студен, дистанциран, и те се дистанцират също

Когато става въпрос за споделяне и разбиране аз винаги търся хора на моята емоционална вълна и
и много внимавам с кого споделям мои чувства, емоции и душевни състояния.
Ако един-два пъти човекът не ме разбере, спирам да споделям с този човек. Нормално е немного близък човек да не разбере мои чувства, мисли и емоции, които произлизат много далече в моето минало. Защото тези депресии, както ти ги наричаш, не са от сега, те са детски травми, които просто продължават да излизат на повърхността цял живот, дори и да си вече 50 годишна.
Така че: споделям-не ме разбират-оттеглям се от това общуване и не давам втори и трети шансове на човека. И човекът ще има проблеми с мен, ако
се опита
-да ми забрани да чувствам,това което чувствам
- да ми внуши,че не чувствам това, което чувствам
или
- да ме изкара виновна за това, което чувствам.
Такъв човек е емоционално счупен и няма място в моето обкръжение.

Редактирано от vida1929 на 09.02.25 22:41.