Не знам колко ще съм ти полезна, но мисля, че хората с депресия изглеждат така отстрани, все едно са егоисти и студени. И че мислят само за себе си. В очите на другите са такива, а реално всичко е защото когато силно те боли нещо, то няма как да мислиш за друго освен за болката и как да я накараш да мине. Съсредоточаваш се в себе си. Забравяш околните, забравяш всичко, ти си си центърът и това, което те боли. Ако те боли ръка или крак е едно, ако те боли душата - тогава те боли същността ти. Нямаш любов дори към себе си, тогава как да имаш към другите?
Лошото е, че хората не те приемат като човек с нужда от помощ, а като лош, студен, дистанциран, и те се дистанцират също. От което нещата стават още по-зле, защото точно тогава имаш нужда някой да ти подаде ръка.
Поне моят опит е такъв, не претендирам, че помагам или че разбирам от психология.