Нашият човек , да го наречем за кратко -М., имаше солидно образование, но поради някаква причина, предпочиташе да живее на село. Живееше в подбалканско село и сам си произвеждаше част от храната, умееше добре да готви. Беше куц и глух, по -точно не чуваше с дясното ухо. Винаги когато му говорех, трябваше да заставам от лявата му страна, за да ме чува по-добре и аз се съобразявах.
Аз бях млада и сочна като южен плод, с тънка талия и едни големи гърди, които приковаваха погледите на мъжете.
Като се настаних при М., поех част от работата му-което можех да върша , а то не беше много и ми оставаше свободно време. Спомням си първият и последен път, когато поисках да отида на кафе, той как ме изгледа-само от погледа разбрах, че няма да стане.
Вторият знак или сигнална лампичка, както се казва, беше много ясна и ярка,но аз и на нея не обърнах внимание. Когато идваше някой негов приятел и бяхме по двора, той ми нареждаше да се прибера вътре в къщи. Протестирах, казвах ,че няма да се крия, казвах,че искам да общувам . М. ми изкрещяваше:" ти знаеш ли какви са тези".

Редактирано от vida1929 на 08.10.24 14:37.