Тук не може да се говори за развитие.
Без значение дали депресивно болният осъзнава или не осъзнава своята болест, макар че в повечето случаи той не я признава и смята,че е нормално да се държи по начина,по който се държи-във всички случаи
депресивно болният е тегав и неприятен човек. Вечно обиден, все другите са му виновни, в къщи подлудява всички, те вървят на пръсти около него, все те трябва да се съобразяват с него.
И да се лекува и да не се лекува медикаментозно, и в двата случая животът му върви само надолу и личността му от ден на ден деградира. Пие антидепресанти, за да се задържи на работа,където също всичко го дразни. Животът му е ад, кошмар, от който само понякога излиза, за да влезе в следващата още по-тежка криза. От криза в криза-това е целия му живот. Нито отношения нормални, приятелски може да изгради, нито да създаде нормално семейство, нито работа
Депресията може да стигне до тежка, инвалидизираща.
Най-добре е такива хора да ги пенсионират, да си стоят в къщи, поне на работа да не създават проблеми .
Някои само се излекуват с помощ свише.

Редактирано от vida1929 на 14.07.24 21:55.