С един пост-какво разбрах от всяка от вас.
jumbles ми казва, че за всеки човек стресът е индивидуално вътрешно изживяване. Така че, мисля си, дори да живея в гората, ако някое птиче ми се изсере на главата, аз може да го преживея като стрес. Също ме пита, различавам ли инстинктът за самосъхранение от обич към живота. Досега не съм се замисляла. Може да се замисля чак когато, недай боже, попадна в животозастрашаваща ситуация.
Благодаря.
Vitalite ако правилно съм я разбрала, казва ,че хората може да не харесват отделни аспекти на живота си, но като цяло всеки обича живота. Дори ,казва, самоубийците го обичат.
Благодаря.
Rosemary с уникалното си чувство за хумор е отговорила, че няма да ми отговори. Също благодаря.
Luchezara казва, че животът е най-великото творение на Вселената и задава риторичния въпрос как може да не го ценим.
Тя също доразвива идеята за самоубийците. Започнах да ги разбирам. Ще се скарам на някой самоубиец . Благодаря.
Laugh2O23 живее близо до парк, всяка сутрин тича и затова обича живота. Благодаря и аз ще почна да тичам.
ShokoLada смята, че се оправдаваме със стреса, за да не обичаме живота. Така е. Верно, постоянно си търсим оправдания за всичко. Благодаря.
Пишман станах защо ви пуснах тази тема. Всички обичате живота като цяло. Затова ще ви задам въпроса по друг начин: какво от живота (си) не обичате/ не харесвате?

Редактирано от vida1929 на 05.06.23 16:17.