А съгласна ли си,че добрият човек обича всички хора и животни, знае че неговата душа е малка частичка от всемирната душа и затова приема всички човешки качества, но и слабости и недостатъци?

не е задължително
приема това, което разбира
осъзнатостта е на различно ниво при всеки, това не го прави добър или лош, а е просто човек на конкретен етап
и добротата не може да е всеобхватна винаги. това се приписва на Господ като качество - всемирна, всеопрощаваща и прочие любов, а и Той не винаги помага по начина, по който човек желае и смята, че има нужда
може да е добър човек, но неосъзнат за това, че е частица от всемира
малка, но значима с това, че може да променя дори съдби

за животните и хората
може да яде агнешко, но да приюти бездомен човек или котка в дома си... добър ли е...
може да е вегетарианец, но да остави човека на улицата и котка на улицата и да се мисли за добър... добър ли е...
та... тук Айнщайн трябва да възкликне, че всичко е относително.... в нашия контест добротата може да се съотнесе към момента, към ситуацията, спрямо обект/човек, спрямо времето (в 1 момент добро е едно, в друг - друго, напр. може да си герой, а може дезертьор/убиец/предател и пр.)...

както и в предния ми постинг споменах - добротата е действие, т.е. отношение най-малкото
мерилото е трудно
самата аз съм правила грешки, като съм преценявала някого по конкретно негово действие и не съм била възхитена, но в друг момент съм видяла как същият този човек подарява компютър на дете с увреждания или да отдели от времето си за нуждаещ се човек, но пък съм променяла мненинието си. не трябва човек да е толкова заслепен, че да няма очи за доброто когато не е насочено към него.