Все съм била против отнемането на деца от родители, но като те чета...не знам
всъщност е обратното - отнемат се родители от децата. И не бива да си против това, всички проблеми и на индивидуално, и на обществено ниво, започват именно от семейната среда.

Наскоро попаднах на един репортаж на - бога ми тоя смотаняк, как пък ги намери тези деца - Жоро Игнатов: най- изнервящия "журналист" евър, който някога съм виждал. Не мога да повярвам, че баш Игнатката, ама как да е. Та да видиш две момичета - всъщност са три, но третото има здравословни, ако не бъркам психични проблеми и не го снимаха - на по 20 години, които не само, че не са ходили на училище, ами и никога, никога, никога не са излизали от дома си без някой от тия така наречени родители да е с тях, и никога не са имали приятели през живота си, въобще никога не са общували с друго човешко същество, освен родителите им. 20 години боже, настръхнаха ми косите, като гледах, откакто са родени тези деца, само мизерия, терор и пандизчийски условия на живот - като на кино, като криминален психотрилър или филм на ужасите. Две момичета, красиви, като сълзици, че даже и талантливи - художнички, рисуват, ама няма лабаво. В техния дом по сигнали на съседи, многократно през годините са ходили и социални служби, и органите на реда, и някакви психолози ли какви са не разбрах точно. И никой от всичките тия държавни служители, абсолютно никой не си е мръднал малкото пръстче да си свърши работата.

И представи си - накрая родителите им, убили дядо им, който живеел в същия апартамент, та от там вече цялата история излиза наяве.

В България уви сме със закостеняло мислене и много ни бива да вдигаме патардия срещу западните общества, обаче въобще не обичаме да обръщаме внимание в какво общество сме се превърнали ние. Разбираемо много ни се иска ние да сме прави, ала въобще не сме за положителен пример. Едно от най- очевидните положения е, че все недоволстваме какво се случва в циганските махали, където наистина е Содом и Гомор, ала същевременно йок, откадя накадя некой, че има право да ни взема децата - и имаме ли някакво хуманно решение за тия махали, нещо различно от "циганите на сапун" и подобни расистки, първобитни диващини? Не нямаме. Дори напротив - в 21 век, в държава от ЕС се крадат момичета за робини, за джебчийки, за булки и после се правят тридневни сватби по стадионите, защото разбираш ли трябвало да уважаме техните традиции. Не само, че няма никакви наказания за тези брутални престъпления, нарушаващи де що има човешки права, ами си ги и поддържаме: от кметства, от общини, от цели партии.