Зарежи това добър и лош човек..
Просто явно не ви боли толкова, че да избирате, болката, самосъжалението и лудницата, или себе си.. усмихнатата и позитивна АЗ..
Позитивното мислене е даденост, негативното придобито..

като си била бебе и невръстно дете дали си мислела, че не си обичана, оценявана и т.н. или просто си се радвала на храна и грижа.. Човек колкото повече пораства толкова по-голям става емоционалният му товар и исканията му, забравя да се радва на малките неща..
Промяната става само за миг.. повярвай, не отнема повече от миг..
А защо си мислиш, че аз не се нервирам, не ме боли..ама не се вкопчвам в това.. просто го оставям да отмине, времето да го покрие с прах, като не мисля за него.. а след време като се сетя, вече я няма емоцията.. негативната и се усмихна на хубавите неща..
Това ти го казвам не да давам акъл.. или да го правиш, а ако намериш нещо свое в него.. да го вземеш.. един вид разширяване на гледна точка..
Имало е периоди, които наистина мислех, че ще полудея, даже си щипех ръката.. за да мога да не мисля.. докато те дойде време на избора и въпроса, аз така ли искам да живея? и какво така силно боли.. и това беше моя миг на осъзнаване..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите