Интересна тема, ще я прочета е цялост през деня...
Ще се разхождам нощем.

Преди малко се прибрах. Уличното осветление заради икономии е изключено и ще светне след час вероятно. На светлината на витрините 3 улични кучета се приближиха към мен и ме огледаха без апетит и се отдръпнаха да си доспят. Явно ме познаха, минавам по същия маршрут през деня.
Една жена вървеше след мен, светеше си с телефона, те пак проявиха интерес и като че с доза раздразнение към нея. Тя почна да им крещи, предполагам от страх: не ме е страх от нищо, бе! - два пъти им го повтори за яснота и продължи напред. Настигна ме и подминавайки пак обяви, че от нищо не се бои. Вървеше бойна, ама... страхът ускоряваше стъпките й.
Кучетата бяха вече на 150 метра назад, като усетих, че се отпускам.
Заради тях не извеждам аз кучето навън, веднага се втурват, то се заяжда имайки някаква уж защита в мое лице, ама се паникьосвам, а сърцето препуска.
Та... може да е елементарно, но бих се разхождала нощем.