За мен почтен мъж е мъж, на когото мога да вярвам. Който няма да ограби жена си, няма да живее за нейна сметка и може да се разчита на думата му. Мъж със здрави морални устои.
Преди години това, което сега написах, би ми се сторило странно или разбиращо се от само себе си. Но се оказа, че действителността е съвсем различна. С очите си съм виждала и чувала, как мъжете (мои и чужди колеги) смятат за задължително да преметнат и ощетят жена си. Дори хора, които продаваха нещо (например компютри) продаваха на жените си некачествена стока за много висока цена!? Не виждам логика в това, но е житейски факт. Лъжа, всеки ден лъжа. Жените трябва да са постоянно прекарани, това явно е патриархалното кредо! "Ако не излъжа жена си, то тогава кого?" Жалко и долно. Аз не мога да уважавам такива мъже, не ги желая нито до себе си, нито в къщата си.
Изглежда съм по-наблюдателна и обективна, нямаш представа, какви неща съм видяла по фирмите или съм чула в мъжки разговори. Дори и личния ми опит е такъв. Аз не мога да уважавам подобни дребни, крадливи, непочтени създания.

Изобщо не става въпрос за изисквания, просто искам честен човек до себе си, на чиято дума и морални устои може да се разчита. Всичко останало може да се договори най-малко приятелски. Но ако не можеш да вярваш на човека до себе си (а пък аз обичам да живея с отворени очи), тогава всичко останало е невъзможно.
Ако не е читав, за какво изобщо си говорим. Защо ми е? Защо изобщо на някой ще му е такова чудо? Но са на всяка крачка.

Редактирано от Luchezara на 22.12.22 11:31.