Моя звяр на никой извън семейството не обръща внимание. Под нивото му са.

Това го писах, когато аз имах звяр. За съжаление, тя си отиде, но това ми остана като спомен за нея...

Когато съм сам в гората,
когато за помощ няма кой да попитам,
когато обърнала гръб е съдбата,
знам, че имам на кого да разчитам.

Тя никога не ще ме предаде,
по-скоро преди това ще умре.
За мен тя животът си ще даде,
А е всъщност едно малко кутре.

Шум на падащи листа ушите й попиват,
под козинката й изпъква всяка малка жила.
Увереност и благородност тя излъчва,
притежава нечовешка сила.

Тя е моят питомен звяр,
предано куче-овчар,
на спокойствието ми – господар...
Моят най-верен другар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите