И аз съм така. Винаги сама и в изолация съм изживявала най-тежките си периоди. И съвсем целенасочено търся самота в такива моменти. Нужно ми е много време, за да обмислям и осъзнавам.

Аз и не искам да споделям с никого. Нямам такива умни и мъдри приятели и роднини, нито са на моята честота. Нито имам такива умения да изговарям мислите и чувствата си, така че наистина да предам с думи моментното си душевно състояние. Аз казвам едно, те разбират друго и в крайна сметка ме хваща яд, че съм споделила.

Човек е сам с вътрешния си свят и в това се крие очарование, със своите преживявания, борби, разочарования, победи. Всичко минава, всичко се преодолява, това са периоди. Ако нямаш труден период, как тогава ще се насладиш на следващия период, който със сигурност ще е по-лек и приятен.