Баща ми имаше един много добър приятел, негов състудент, с когото са живели заедно на квартира. Бяха като братя, всяка Нова година ходехме на гости на неговото семейство за няколко дена в друг град. А лятото често изкарвахме заедно. Този приятел на баща ми ме научи да ловя риба, купи ми първите мини-ски, първия компютър и какво ли още не. Когато бях малка бях убедена, че децата му са ми братовчеди.
И това продължи цял живот. Докато накрая, когато бях на 36 години, той се разболя от рак. Отидох при семейството им, дадох на жена му информация за какви ли не билки, но така и не са ги приложили.
Един ден, когато излизах на обяд по време на работа, видях този приятел на баща ми да минава по тротоара. Спря се полуобърнат и ме гледаше, беше на известно разстояние. Никога не съм го срещала така на улицата и се изненадах. Извиках го по име, но той се обърна и си тръгна. Затичах се, но когато го наближих, видях, че е друг човек. По-късно следобед моята майка ми се обади по телефона и каза, че този мой любим чичо е починал преди няколко часа.
Никога през живота ми нито преди, нито след това не ми се е привиждал този човек. Останах с трайното впечатление, че по някакъв начин е дошъл да ми се обади, да ме види и да се сбогува с мен. Много странно съвпадение.
Редактирано от Luchezara на 04.12.21 19:16.
|