Да, човек има несъзнаван копнеж по архетипните истории и това обяснява факта защо митологиите на всички народи разказват за едни и същи неща- семейството, рода, отношенията в тях и пр. Общочовешкото винаги е съществувало - първо в митологията, после в литературата, днес- в съвременните митологии, каквито са киното, изкуствата, телевизията.
Аз днес съвсем леко и неусетно прочетох една глава от Властелинът на пръстенитев която се разказва каква трева били пушили. И също -от предната книга за" Билбо- дотам и обратно "ми беше интересно с какво се били хранели, какви им били къщичките, обзавежданията, дрехите...., но всичко останало ми е досадно. Мисля си-за какво ми е да им знам имената, териториите, кой какво бил завоювал. това може да е интересно за англичаните, но не и за мен.
Значи аз ако реша да пиша българско фентъзи и за тази цел проуча българската история и се върна възможно най-назад, по на зад дори от траките, славяните и прабългарите, по-назад дори от победата ни над византийския император и пр., щестигна до ...кривата круша, тогава ще си измисля някакви същества, които не са човеци, но които уж били съществували.... да видим на англичаните това дали ще им е интересно да го четат??
Възмущавам се, че има двоен стандарт в литературата-всичко написано от англоезичните автори се котира и е интересно, а за останалите какво остава?