Истината на другите често сме склонни да възприемаме като лъжа и дори обида към себе си. А тяхната истина е следствие на филтрите през които наблюдават и възприемат реалността. Ежедневно хората си разказват едни на други невероятно количество лъжи.
Най-накрая някой, който да пише по темата..
Да, хората лъжат съзнателно и несъзнателно по цял ден, непрекъснато. Това е така, може би защото мислим в морални, етични и естетически категории -добро и зло, красиво и грозно. А всъщност няма нито добро нито зло, РЕАЛНОСТТА не е нито красива нито грозна. "То просто е."
Ако твоето грозно за мен е красиво, то твоята истина за мен е неистина. Може да я приема,може и да не я приема.Освен това влагаш в говоренето емоции, чувства, които аз няма как да разбера. Става още по-сложно, защото аз ги тълкувам по начин,който е далеч от това което ти всъщност мислиш и чувстваш. Кое как тълкувам зависи както казваш от моите филтри.Особено когато хората спорят пламенно и страстно, нищо чудно да изтълкуваме тази пламенност като насочена срещу нас.

Много често човек лъже,защото се страхува. Премахнем ли страха, тогава е по-добре. Ставаме малко по-обективни.

Освен това всеки си мисли,че другият е длъжен да го разбира, а си нямаме идея колко сме далече един от друг.
За лъжата-самозаблуда. Според мен тя е несъзнателна и ни помага да преживеем действителността. Лъжата е в илюзиите ни, в сънищата ни. Повечето от демонстрациите на справедливост, честност,приятелство и любов, всъщност са изкуствени и фалшиви, защото човек е устроен да мисли само или предимно за себе си.
Само маркирах различни аспекти на лъжата. Но ако трябва да се задълбочим философски, ще стигнем до идеята, че е дълбоко в човешката природа. Бялото,доброто всъщност е вредно. Лъжем другите и себе си. Предпочитам лошите хора-колкото и пардоксално да ви звучи, в тях има повече истинност, те са по-автентични.