|
|
| Тема |
 Re: За вътрешният глас [re: vida1929] |
|
| Автор |
Vitalite (флуидна) |
|
| Публикувано | 18.04.21 15:48 |
|
|
|
Ама ти и преди една година(седмица) си била друга.
Склонността за саморефлексия(нещо съвсем различно от обичайното бръмчене на вътрешния диалог) има способността да променя начина на преживяване на ситуациите, в които попадаш. Колкото по-широка е рамката на картината на твоя свят, толкова по-независима си от одобрението на околните и в същото време по-свързана с цялото съществувание, отпада нуждата да бъдеш "права", щот ти става ясно, че от една страна това е потребността на мозъка от когнитивна завършеност, ирационално мислене присъщо на хората преди да се освестят и резултат от малък набор от гледни точки, чрез които наблюдаваш реалността.
Ама ако нямаш навика да оценяваш и наблюдаваш собственото си мислене("Ние си създаваме образи на фактите", Витгенщайн) - все тая какви преживявания ще имаш - ще си подвластен на подсъзнателните си убеждения.
Всяка нова идея, мисъл прокарва нови невронни пътища. А всяко нещо, което имаш в реалността си, някога е било идея, мисъл.
| |
| |
| 
|
|
