|
Тема |
Не ми стига |
|
Автор |
blood9 () |
|
Публикувано | 12.04.21 11:47 |
|
|
Не ми стига Земята гъсто пренаселена,
Не ми стига слънцето греещо студено,
Не ми стигат жените общуващи като зомбита втрещено.
Не ми стига науката обясняваща глупави неща,
Не ми стигат и религиозните на хората неща,
Защото искам и от други същества.
Не ми стигат чувствата и сетивата,
не ми стигат на биологичният робот благата.
Не ми стига пръстта, нито злато и платина,
защото това са само триизмерни неща,
На виртуална реалност страха.
Не ми стига един живот.
Не ми стига една участ.
Не ми стигат едни гени.
Не ми стига една Реалност.
Не ми стига едно нагласяване.
Не ми стигат едни хора.
Нито едно разбиране за света.
Не ми стига реалност.
Не ми стига сън.
Стига ми само страха.
Защото светът е запълнен с това.
В Ада не се страхуваш, защото те е страх
и от реалността
и от чувствата
и от боговете
и от науката
и от всичко
Освен спомена за Рая.
Не за онзи Рай дето имало по средата едно дърво.
Което като разбереш, че ще умреш разбираш че има и добро и зло.
И че си храна за проклетото дърво.
Както пъстървата за дърветата в Америка.
Тор, хумус, защото си бил пръст.
От там е взета тази притча.
Пак от Рептилите, и индианците.
И за това, че Бог се страхува хората да са вечни и праща Арахангел Гаврайл да пази хората да не са вечни.
И това не ми стига.
Затова и Христос дойде.
Ангелите са демони. Демоните са ангели.
Какво правят Демоните за Христос? Искат да му дадат всичко, защото е по-висш от тях и мястото му не е на Земята в Ада.
Какво става, когато станеш по-добър или имаш повече късмет от предопределеното от машините в Ада, ами онези ти се подчиняват и дават ли дават.
Това е божественото даване. Изкушаване. Няма да ви обяснявам, че Бог е и дявола и че за него всичко е минало преди да мине за нас.
Та това е.
Не ми стигат и куплети.
И обяснения.
Все не ми стига докато не получа изкупление.
|
| |
|
|
|