Радвам се, че прекарвате добре.

Не съм сама и не съм у дома, но ако позволиш, ще споделя. Имам нужда да споделя.
В село съм по тъжен повод. Погребахме урната с праха на брат ми, в семейния гроб, където лежат мама и прадедите ми по бащина линия.

Моето село ми е легнало на сърцето. Чист планински въздух. Всеки ден вървя 3км до изворче, за да пия и да си налея вода. Водата е изследвана-богата е на водород, а билките наоколо на витамини, аминокиселини, белтъчини и пр. Не че съм останала гладна, за да бера треви по къра. Но да се изчистя малко от всичките боклуци,които ям в града.
Най-обичам леля като ми рече: Я наскуби малко коприва по двора! Значи ще прави нейната несравнима каша с коприва или с намаслени ръце, цялата в брашно ми извика от горния кат : Можеш ли откъсна щир! Аз за срамотиите не знаех какво е щир. То било като лапада и лободата и се слага на баниците.
Та ще постоя, колкото издържа и беж Щурчо към дома.